Имам две деца. Коренно различни едно от друго. Първото почти не отразява кога и дали присъствам в стаята. Второто – не влиза в стаята без мен. Независимо за каква стая става въпрос. Можете да си представите как се отразява това при всяко тръгване на детска градина („всяко“, защото сме сменили общо 3). По стечение на обстоятелствата може да се каже, че съм понатрупала известен опит в адаптационния процес. (Който, признавам, ме е докарвал до пълно отчаяние.)
Без да разтягам излишно локуми по темата и да ръся сол в раната, ще споделя някои „техники и похвати“ за овладяване на адаптационния стрес от личен опит. Те може да ви помогнат да смекчите малко сутрешна драма, а може и да нямат никакъв ефект, но пък ще знаете, че сте опитали. Най-малкото – поне ще убиете времето в първия месец и докато изпробвате всичко, детето, в крайна сметка, все в някакъв момент ще свикне. 🙂
Идеи за по-лека адаптация на детето в детската градина:
- Книжка по темата – може да е персонализирана за детето или история с любим герой, който също тръгва на детска градина. Може да започнете да я четете още няколко дни/седмици/месеца предварително… 🙂 (на мен лично ми се ще да бях..)
- Опознаване на обекта – разходки до градината още преди да е започнало да ходи официално в нея. (Споделено от мама в нашата Фейсбук група)
- Ново „оборудване“ – няколко дни преди началото на ДГ излезте заедно да изберете хубава нова раничка за „първия учебен ден“.
- Ново… каквото и да било – новите неща често будят желание да бъдат показани и немалко хора са ми споделяли, че чифт нови маратонки са направили чудеса за тях. Дали ще са обувки, блузка с еднорог или нови ластичета – важно е усещането, че имаш нещо ново и готино. (Нека уточня – тук не става въпрос за цялостно възпитание на детето, а само за еднократно усилие да се повлияе на сутрешния плач пред входа на градината)
- Среща с приятелче – опитайте се да се сдушите с някоя от майките още в самото начало, а ако улучите такава, чието дете дори е приятелче (или има потенциал да стане приятелче) с вашето – получавате бонус точки. 🙂 Уговорете си среща през уикенда. Колкото по-често се виждат и общуват децата извън детската градина – с толкова по-голямо желание ще го правят и в самата детска. Това беше ключов момент за адаптацията на моето дете във втората ДГ.
- Дребни подаръчета – бонбонки, ластичета, фибички, колички – носете си по нещо в джоба сутрин, с което да зарадвате детето на път към градината и да отклоните вниманието му от предстоящия „ужас“. В зависимост от характера на вашето дете може да пробвате различни стратегии: да обещаете подаръчето вечерта или да го дадете предварително още сутринта.
- Подаръче за друго дете или учител – по този начин отива с цел на градина. Ние сме правили дребни подаръчета за децата в групата, а също и малки „почерпки“ със солетки, бисквитки, кексчета. Не всяка детска градина по време на пандемията разрешава това, но ако пък разрешава – струва си да се опита. 🙂
- Подаръчета ОТ градината – може да оставите няколко дребни играчки на учителката, с които тя да го изненадва в началото, когато много се натъжи (или пък дори просто ей така – без повод). Има детски градини с готин персонал, които правят това дори по своя инициатива, но на други места ще трябва специално да се уговорите с учителя и да занесете лично изненадите.
- Да засади цвете в двора на градината – особено подходящо начинание за пролетта. След това всеки ден отива да си го гледа и полива. (Тук отново ви е необходимо съдействие от страна на персонала.)
- Поръчка за после – на моето дете много добре му действаше сутрин на раздяла да ми поръча какво да донеса вечер като го взимам (почти винаги са били „бисквитки и чайче“). Просто питате „Кажи какво искаш мама да ти донесе?“ и ако приемете поръчка внимавате да не забравите да я изпълните. 🙂
- Любима играчка – ако в детската градина разрешават, не пропускайте да предложите на детето да вземе със себе си любимата си играчка. Ако не разрешават, а значете, че ще помогне – помолете да разрешат поне в началото.
- Бърза раздяла – това е най-тежкото. Дори няма да го коментирам. 🙂
Имайте предвид, че колкото и да се стараете, ключовият фактор за адаптацията на детето е времето и най-вече – персоналът в детската градина. Ако оттам не съдействат с желание и отдаденост, то нещата ще станат по-бавно и трудно. Но ако случите на добри каки/лели/възпитатели/директор… успехът значително ще се ускори. 🙂
С моето дете последните два пъти голямата драма приключваше на десетия ден при постоянно ходене. Ама точно на десетия ден! Но всяко прекъсване поради разболяване или друга причина, ни връщаше на стартова позиция. Постепенно нещата се нормализираха и вече ходи с такова желание на детска градина, че се сърди на почивните дни, че си е вкъщи. 🙂 За което съм безкрайно признателна на колектива в настоящата ДГ и пожелавам на всеки да случи на такъв ентусиазиран и мотивиран екип.
Сигурно и вие имате своите истории за адаптацията в детската градина. Споделете ги с нас в коментарите под темата.
Не пропускайте да последвате Мама у дома във Фейсбук и Инстаграм, а също и да се присъедините към женската ни група.
Вижте още:
Вашият коментар