06:30 и вече съм закъсняла.
Някои от вас вероятно си спомнят как преди около година започнах да преосмислям ставането сутрин и начина, по който прекарвам тези първи няколко часа от деня. Накратко: ставах в 5 и разполагах с цели два часа само за себе си. Оползотворявах ги добре и всичко вървеше чудесно до момента, в който не се озовах в началото на втори месец бременност. Изведнъж умората надделя, нямах нито сили, нито енергия, за да мога да си позволя да се лиша дори от минута сън. Колкото и да не ми се искаше, трябваше да преустановя ранното ставане и да се сбогувам с двата допълнителни часа лично време.
Последваха девет месеца, изпълнени с умора, раздразнение и боледуване всеки месец.
Днес обаче… 🙂 два месеца след раждането на второто ми дете, съм готова за нови сутрешни постижения. Засега алармата ми е настроена за 6 или 6:30 (зависи колко съм окъсняла предната вечер). Надявам се, че постепенно ще мога да я изтегля още по-напред, но засега 6 е оптималният час, в който мога да се вдигна така, че да бъда способна да избутам деня пълноценно.
Защо ставам рано?
Не са никак малко хората, които не могат да разберат смисъла на ранното ми ставане. Не и с две деца. Не и при положение, че не се налага да ставам за работа. Истината е, че ставам рано, за да имам време да направя нещо егоистично. В това число влизат луксове като това да се изкъпя, да се разсъня, да се раздвижа и да поработя (понякога върху блога, понякога върху други задачи).
Бях забравила кооооолко е хубаво да се вдигнеш преди децата. Дори това да са само 15 минути по-рано, пак си заслужава. Имам време да си събера мислите и да се заредя с екстра доза толерантност и търпение за останалата част от деня.
Препоръчвам го на всяка майка! Да, надигането от леглото в ранните часове на деня не е най-приятното нещо, но само 5-10 минути по-късно, това неприятно усещане започва да избледнява, разкривайки възможностите, с които разполагаме пред себе си.
Това е времето за свобода! 🙂
Свободни избори, свободни мисли, свободни действия – време, в което дори една майка може да се почувства човек.
Какво правя сутрин?
Този месец е месец на промени в графиците на всички в нашето семейство. Мъжът ми е на нов график в работата, синът ми започна полудневно лятно училище, бебето е на чудесен график от нощен сън + хранене в 6 часа и аз съм на график да си върна сутрешната свобода, ставайки веднага след като нахраня детето. Ето кои са основните неща, от които се състои сутрешният ми режим в момента:
- 6:00 – хранене на бебето
- 6:30 – миене на зъби, къпане, обличане, кафе
- 7:00 – 15 минути тренировка
- 7:15 – писане (блог или тема по поръчка)
- 8:00 – закуска
- 9:00 – хранене на бебето
- 09:15 – чистене (според седмичния ми план за почистване)
- 10:00 – изпращам сина ми на „училище“
- 10:15 – уча руски докато разхождам бебето в парка
- 11:30 – приготвям обяд и вечеря
Ето така изглежда една моя идеална сутрин. Ако имам късмет, синът ми се включва в нея около 8:00 ч., но в повечето случаи се събужда по-рано и се налага да прехвърля писателската си дейност за следобедните часове.
Не беше лесно
Обръщам внимание, че завръщането ми към клуба на ранните пилета не стана от раз. Желанието отдавна беше на лице, мотивацията – също, но изпълнението куцаше отвсякъде.
Бях започнала да се отчайвам от неуспешните ми опити дори да чуя алармата.
За щастие, се сетих, че мога, за пореден път, да прибегна за помощ към един от най-любимите ми курсове Make Over Your Mornings, благодарение на който преди време установих, че да ставаш рано не е толкова страшно. (Писала съм повече за него ТУК.) Както и очаквах – веднага даде резултат и вече се чувствам уверена в сутрешния ми режим. Знам, че утре отново ще владея времето си преди да се събудят останалите членове на семейството – едно силно чувство, за което си струва човек да се надигне от леглото. 🙂
ПРОЧЕТЕТЕ ОЩЕ:
Курсът, който преобърна сутрешния ми режим
Бързо и здравословно начало на деня
Как да променим живота си (първата стъпка)
[…] Ах, тези сутрини! […]