За пръв път в „Мама у дома“ имаме гостуваща тема от друг блогър. Савина Сълкова от Paper Sue се съгласи да сподели с нас какво означава да си по-голяма сестра и какви вълнения и отговорности носи това със себе си. Освен в новия й сайт Papaer Sue, Сави можeте да откриете и в нейния lifestyle блог Savy Su (EN). А ето и няколко думи от самата нея:
За да избегнем, така познатите до болка и скучни интро-та, ще ви разкажа за мен по по-различен начин .. Името ми е Савина. Голяма мечтателка, с различни интереси, завършила информационно брокерство, но течението все ме дърпа към модния и графичен дизайн. Зодия водолей съм; обичам да я споменавам тази подробност, макар и да не вярвам много в астрологията, но пък така се оправдавам с разностранните си занимания и интереси. Имам собствен блог и правя дизайни за тениски и чаши. Благодаря на Зори, че ми даде възможността да гостувам в нейният блог и да пиша на тема, така любима за мен!
Какво е да бъдеш по-голяма сестра? Моят отговор може да бъде толкова отнесен и дълъг, че пренаписвах този пост поне няколко пъти!
Как започна всичко .. ? Този блог пост, беше вдъхновен от един мой разговор със Зори! Наистина обожавам нейният блог и ми беше доста приятно да напиша тази статия за нея!
Какво е да си по-голяма сестра? Отговорът при мен дойде преди около 10 години. Толкова ясно помня вечерта, в която мама ми каза, че вече няма да съм единствено дете… Помня прохладния въздух, помня как думите й се изливаха в пространството и как душата ми се пълнеше с любов! Помня как бях толкова радостна, че за момент дишането ми спря.
Когато брат ми се роди, още в първите си дни успя да ме научи на куп важни житейски уроци. Да, точно така – едно малко бебче е способно да преобърне света ти и да ти покаже неподозирани от теб неща!
Научих се да бъда по-толерантна и търпелива. Вече не бях сама, затова да мисля само за себе си беше недопустимо!
Е да, животът не е бил само рози, имали сме си и нашите тежки моменти – например когато беше на около две годинки и аз се опитвах да прекъсна играта му на площадката и да го прибера в къщи. Отне само няколко дни докато “ми намери цаката” и започне с малките си номера. Любимото му беше (изобщо не разбираше последствията от тези действия) да се спира и да се прави, че не ме познава. Да точно така, малкото хлапе викаше по улицата, че не ме познава и накъде го водя…
Искрено се радвам че в квартала ни познават, защото тази история можеше да свърши по много различен начин ..
Ако оставим това настрана, определено мога да кажа, че научих ужасно много от него, докато го гледам как расте и как се справя с живота. Трябва да ви кажа, че децата имат доста интересно мислене и подходът им понякога е безпогрешен. Вярвам, че има какво да си припомним и какво да ни вдъхнови.
A колкото до мен, винаги обяснявам на какво ме е научил той, но скоро разбрах, че и аз не падам по-долу в класацията!
Понякога ми е доста трудно когато трябва да взема важно решение или трябва да избера подход за дадена ситуация. За мен е много важно какво послание нося със своите действия и какъв пример давам на младото поколение!
Скоро завърших бакалавърската си степен и напуснах работа. Реших да преследвам мечтите си и да опитам, да наглася иначе опакият ни живот. Чувствах огромно напрежение, защото исках да му покажа всяка една причина, мотив и решение, което имах за даден проблем.
Искам да му дам пример и да му покажа, че може да направи всичко, което пожелае, може да изкарва хляба си от това, което обича да прави, а успоредно с това да помага на хората, които изпитват трудности по пътя!
Явно задачата ми е почти изпълнена, защото преди около два месеца, докато се разхождахме заедно в парка, той ми разказа, че тайно съм го вдъхновила и съм му дала кураж. Искал да играе на една игра и да снима клипове, а после да ги качва в платформа за видео споделяне. До сега нямал куража и смелостта да направи нито клип, нито да помоли мама за разрешение и да й разкаже повече. Благодарение на мен и това, което съм правила той видял, че няма нищо страшно и можел и той да го направи.
Излишно е да казвам че вървях в парка с водопад стичащ се от очите ми, подсмърчаща, но и много щастлива.
Той е един от хората, за които ми е трудно да опиша емоциите си с думи..
Трябва да си призная, мисия по-голяма сестра е изключително трудна, но (да му се не види!) по-сладка мисия от тази досега не съм имала!
Повече от Сави може да прочетете в нейните блогове Paper Sue (BG) и Savy Su (EN).
Вашият коментар