Грузински хинкали

Едно от любимите ястия на мъжа ми са прословутите грузински хинкали. Казвам „прословути“, защото все търсим някакъв приличен ресторант, където да успеем да хапнем вкусна грузинска кухня (в т.ч. – хинкали) и все, някак, не ни се получава. Ето защо, по случай Св. Валентин, бях решила да го изненадам именно с домашно приготвени хинкали. (Да ви призная честно, до този момент дори не ми беше хрумвало, че човек може да си ги приготви у дома. Нещо като домашна паста… но не съвсем.)

Тези от вас, които са запознати с региона знаят, че подобно и на други места, не една и две държави приписват тази гозба за своя, но имайки предвид, че абсолютно навсякъде в Грузия сервират именно това, реших да се спра на тази версия. 🙂 Също така, кавказките кулинари знаят, че истинските хинкали се правят с месо (кайма) и всичко останало е… като пица с ананас. 😉 Е, да, ама ние пък ги обичаме най-много с кашкавал или, ако трябва да сме точни – с типичното грузинско сирене сулгуни. Разбира се, далеч съм от мисълта, че то може да бъде намерено във всяка точка на света, затова се чувствайте свободни да го замените с кашкавал или друг вид сирене, по ваш вкус.

Ако все още не сте се отказали от идеята, нека ви насърча, че хинкалите се приготвят много лесно и дори бързо. Това, което аз сбърках и което ме забави много, беше твърде голямото количество тесто, което замесих и което ентусиазирано започнах да разточвам отново и отново, изрявайки хинкал след хинкал… И когато вече ми беше дошло до гуша осъзнах, че част от вече изрязаните ми кръгчета за хинкали са започнали да ИЗСЪХВАТ!! Голям ръб! Половината ми труд отиде на вятъра и продължих оформянето с все още незасъхналите тестени кръгчета.

Но вие няма да направите моята грешка и ще пълните и връзвате хинкалите веднага или малко след като сте ги изрязали. (за 10-15 мин. няма да изсъхнат) 😉

След тази важна вметка, запрятаме ръкави и започваме!

(вижте края на темата за сбит вариант на рецептата с точни мерки)

Омесваме тестото. За целта използваме брашно, топла вода и щипка сол.

Когато тестото е готово, го покриваме с кърпа и го оставяме да почине 10-15 мин.

През това време забъркваме плънката: настърган кашкавал или грузинско сирене сулгуни, или каквото друго сирене си изберете, разбъркваме в купа заедно с едно яйце. Добавяме сол и черен пипер на вкус. Ако обичате зелени подправки, можете да добавите и такива.

Междувременно, тестото вече си е „починало“. Разделяме го на няколко равни части, с които да ни е удобно да работим (според големината на плота, върху който ще разточвате). Разточваме го тънко и изрязваме кръгчета малко по-големи от една кафена чинийка. Моите са с диаметър около 12 см.

Във всяко кръгче поставяме по 1-2 ч.л. от плънката и оформяме/затваряме хинкала като торбичка. Аз ги затварям, прегъвайки ги на хармоника (получават се около 14-17 сгънки). След това, притискайки, с въртеливо движение махам остатъка от тестото – „дръжката“, която остава след затварянето на хинкала. Важно е хинкалите да са добре затворени, за да не се разтворят при варенето. Ако ви звучи сложно, не се притеснявайте – по-лесно е, отколкото звучи.

Когато хинкалите са готови, можете да ги сложите в хладилника до момента, в който стане време да ги сварите, а можете също и да замразите част от тях за друг път.

Варят се в подсолена вода около 10 минути. Хубаво е да ги разбърквате от време на време, за да не слепнат един за друг.

На нас ни харесаха много. Надявам се да ви допаднат и на вас! 🙂