Ден без Интернет. Равносметката.

Ах, Интернета! Закъде сме без него?! И аз спадам към онази гигантска маса от хора, дълбоко потопени, вглъбени и разчитащи на постоянното наличие на Интернет връзка, по всяко време на денонощието и във всяка точка на света. До такава степен, че когато влезна в заведение без Интернет, започвам да цъкля невярващ поглед и да мигам бавно и недоумяващо (не че не съм ценител на живата и автентична комуникация без телефони на масата, но все пак… става въпрос за И н т е р н е т ! !). Както и да е…

Става въпрос, че Интернетът заема важно място в живота ми и не бих искала дори да си представям нещата без него. Правя това подчертано уточнение, за да не си помислите, че съм от онзи процент пуритани, които отричат развитието на технологиите, четат само хартиени книги и се информират за всичко от вестника. За добро или за лошо, макар да не съм от най-пристрастените, не ми се ще да се лишавам дори за ден от наличието на YouTube, например. (За блоговете дори няма да коментирам. 🙂 )

Да, но…

Преди няколко години, когато тепърва се устройвахме в нова държава, все още нямах 3G на телефона си и изцяло разчитах на сигурността на Wi-Fi връзката, се случи така, че един ден се оказахме без Интернет. Цял ден. Съвсем неочаквано. Няма да изпадам в излишна драма, но определено не се чувствах особено комфортно с тази мисъл в началото на деня. След това обаче, някъде в късния следобед забелязах колко много неща съм свършила по напълно спокоен и ненатоварващ начин. Неща, които обичайно не успявам да направя, които са някаква „екстра“ и прибягвам до тях само в дни на свръх героизъм и мощна сутрешна мотивация. (Като например, да изпека бисквитки, да почистя из основи хладилника и т.н.)

Липсата на Интернет ме дари с едно неочаквано и непознато спокойствие и продуктивност, която нямаше как да остане незабелязана.

Това беше две години назад.

На следващия ден Интернетът дойде и всичко си дойде на мястото – върнах се в прословутото забързано и натоварено ежедневие и запазих този скромен спомен като вдъхновяващ момент, който от време на време да разказвам с повод и без повод.

Допреди две седмици.

Началото на февруари ме хвана в някакъв не съвсем творчески хаос, който ме задушаваше и панически се опитвах да намеря решение и време за всеки свой пропуск. (Една свалена шапка – поздрав, за хората, които сляпо вярват, че като си майка и домакиня (не ходиш на работа), то значи си „пей сърце“!)

От всички задължения, които имам по принцип, задачите, които изникват допълнително и, все пак, разни лични цели, които си следвам, имах чувството, че се задушавам и вместо да вървя напред – затъвам все повече и повече. Ще ми се да беше само чувство, но резултатите го оправдаваха твърде добре.

Време беше нещо да се промени. Нещо малко, но с голямо въздействие.

Тогава си спомних за този „светъл“ ден от не така далечното минало.

Време беше да изключа глобалния шум от живота си. Поне за малко. Поне за ден.

Един ден, всяка седмица.

Още щом взех това решение усетих как ми олеква и как чакам с нетърпение деня, в който бях решила да съм изцяло офлайн.

Неделята…

Резултатът:

• Тишина. Най-накрая мога да си чуя мислите! Невероятно! Най-накрая мога да мисля.
• Не бързам.
• Не гледам към телефона.
• Виждам дома си. С нов поглед. Виждам какво може да се подобри.
• Виждам себе си. Прекарвам 5 минути пред огледалото. Виждам какво може да се подобри.
• Заемам се с домашни проекти (албуми, декорации, оптимизиране на кухнята) – т.нар. „екстри“, за които иначе нямам време (нито вътрешно спокойствие).
• Зашивам скъсана дрешка на бебето.
• Чета повече. Книги.
• Почивам си. Релаксирам. Планирам седмицата. Планирам месеца.
• Чувствам се добре.

Силно вярвам, че не на всеки постоянното наличие на Интернет се отразява по толкова натоварващ начин. За много от вас тези мои откровени наблюдения и чувства ще се сторят твърде пресилени. Но за мен разликата е огромна и смятам, че това може да е решение за много хора, които жадуват повече баланс в ежедневието. Лично аз се чувствам като преродена, знаейки, че съм си подарила този ден на спокойствие, своеобразна тишина и свобода да прекарам времето така, както сметна за добре (не че по принцип я нямам тази свобода, но незнайно по какви физични закони, винаги когато надуша свободна минута, посягам най-напред към телефона и рядко го пускам преди минутата да е изтекла, демек – не ми остава време за друго.)

Затова, решено е. Неделята е ден за почивка.

Почивка от чуждия свят и фокусиране върху моя си, скромен, но чуден живот.