Ако трябва да опиша живота си в момента, едно от първите неща, които ми хрумват са големите амбиции, които имам. Имам мечти, желания, план(ове), срокове за изпълнение, мотивация и т.н. Това обаче далеч не винаги е било така.
Огромен процент от живота ми се състои от моментни интереси и своеобразно носене по течението.
След като се роди първото ми дете, бях навлязла в рутината, в която навлизат много други майки по време на отпуска си по майчинство: хранене на детето, смяна на памперси, разходки (сутрин, следобед, вечер…), готвене (евентуално), чистене (когато ме удари музата) и запълване на свободното време с четене на книги или мотане (= загуба на свободното ми време).
Пет месеца живях по този начин и постепенно започнах да губя мотивация и да готвя, и да чистя, и да чета, и да се разхождам. Дори имам чувството, че и на детето не успях да се нарадвам достатъчно, защото толкова ме потискаше рутината и липсата на компания и разнообразие.
(Това го осъзнах по-късно, когато погледнах назад и си дадох сметка за много неща. На момента просто си живурках без да се замислям особено за каквото и да било отвъд ежедневните необходимости.)
Един от любимите ми начини да си пилея времето тогава беше да цъкам из Пинтерест. И по някакви неведоми за мен алгоритми, все по-често започнаха да ми се появяват теми, касаещи блогосферата и най-вече – създаването на собствен блог и плюсовете, които носи това.
Няколко прочетени статии по-късно, вече бях запалила фитила и очаквах с нетърпение деня, в който и аз ще създам своя блог. Представях си колко успешен ще бъде той, колко стотици хиляди хора ще го четат… как дори ще печеля от него!!! ХА! Въобще не предполагах, че като казват, че поддържането на блог изисква „много работа и постоянство“, ще се окаже толкова отчайващо трудно на моменти.
Бях убедена, че ще успея да „пробия“ едва ли не от раз!
Нищо, че дори нямах представа за какво ще пиша… 🙂
Както можеше и да се очаква, първият ми блог беше пълен провал. Не успях да си избера конкретна ниша, не успях да намеря автентичен глас и следователно – заглъхнах!
Въпреки това, от месеците работа, които бях вложила в него и множеството материали, които четях ежедневно, започна да ми се избистря насоката, в която исках да работя (както в личен, така и в професионален план).
След дълги дилеми дали си заслужава и дали няма да се проваля „отново“ (защото това е нещо, което наистина умея добре), създадох „Мама у дома“. Вече не се уповавах на върховните си представи и надеждите, които бяха изградили в мен американските блогъри. Знаех само, че искам да пиша за нещата, свързани с ежедневието на една майка. Знаех, че искам да съм по-добра майка (и съпруга!) и щях да използвам блога да „предам нататък“ нещата, които научавах и опитвах ежедневно.
„Мама у дома“ беше (и все още е) моят основен начин да работя върху себе си.
Както споменах на мъжа ми миналия ден, блогът е първото нещо след брака ни, което се задържа за по-дълго в живота ми и продължава да представлява интерес за мен дори няколко години по-късно. Защо?!
Моите причини да създам и поддържам собствен блог:
Живея по-пълноценно
Блогът и регулярното писане в него ми помагат да осмисля живота си по-добре. Отделяйки конкретно внимание върху по-голямата част от решенията, които взимам всеки ден, ми помага да взимам по-добри решения както от здравословна, така и от възпитателна и поведенческа гледна точка. Това, което съм днес няма нищо общо с това, което бях преди две-три години. И огромна част от напредъка, който съм изградила в себе си се дължи именно на блога и усилията, които влагам ежедневно да бъда по-добра версия на себе си.
Развивам полезни навици
На принципа „едно нещо води до друго“, стараейки се да живея по-пълноценно в името на моето семейство и на моето щастие, постепенно започнах да градя и усвоявам нови навици. Тези навици ми помагат да съм по-продуктивна, по-всеотдайна, по-търпелива. Всичко започна от желанието да имам блог и да ставам в ранни зори, за да имам време да пиша в него, а впоследствие се отрази и на начина ми на хранене, спортуване, възпитаване на децата и т.н.
Уча се на план и дисциплина
Понятия от типа на „цели“, „организация“, „to-do листове“, „продуктивност“ и пр. навлязоха в речника ми в момента, в който започнах да обмислям създаването на собствен блог. Излишно е да ви обяснявам колко положително се отрази този тип лексика (+ нейното прилагане) и в останалите сфери от живота ми.
Научавам нови неща
Постоянно! Блогосферата се оказа едно изключително богато находище за обмяна на опит, мисли и идеи. Освен че всеки ден научавам нещо ново, се запознах и със страхотни нови хора, които се борят за сходни неща в живота. Също така, самата поддръжка на блога изисква постоянно разучаване на нови възможности както от креативен, така и от чисто технически характер.
Предпазва ме от депресия
Това може би не е сред основните причини, които ще чуете от много блогъри, но за мен се оказа нещо основно. Живеейки в чужбина, далеч от приятели и роднини, и прекарвайки по цял ден с децата, липсата на някакво значимо странично занимание, може да се окаже фатално. Имаше момент (дълъг няколко месеца), в който се бях отказала да продължавам с блога. Усилията ми не се оправдаваха, надеждите ми бяха излъгани, чувствах се изморена, демотивирана и дори предадена от хора, които очаквах да ме подкрепят. И направих грешката да спра. Замених блога с… гледане на филм. Филмът беше много хубав, но депресията, в която изпаднах – не! Едва когато, няколко месеца по-късно, успях да се насиля да започна отново работа по блога, постепенно успях да изляза и от дупката, в която се намирах.
Изводът за мен: пиши си в блога и стой далеч от сериали! 🙂
Това са едни от основните причини да продължавам да пиша и да поддържам „Мама у дома“. И тъй като са доста основополагащи за цялостния ми начин на живот, блогът се е превърнал в нещо като част от семейството. 🙂
Ако и вие обмисляте да поставите началото на собствен блог или уебсайт, мога само да ви окуража да го направите. Да, трудът е много, но ползите, които носи след себе си са способни да променят живота ви към по-добро. Към много по-добро!
А вероятно вече имате собствено местенце в Интернет? Ще ми е интересно да науча кое е то и по какъв начин се отразява на вашия живот. Може да споделите своя опит в коментарите под темата или да ми пишете лично по e-mail или Фейсбук.
Вашият коментар