Тази седмица съвсем неочаквано се озовах в тресавищата на отчаяността. Всъщност, ако трябва да съм честна, всичко започна още в края на миналата седмица, но мислех, че ще отмине. Е, не отмина! Стана по-зле. Понякога ежедневието просто ни смазва от раз без да знаем откъде ни е дошло и с какво сме го заслужили. Когато обаче отделим време да се замислим защо мотивацията ни е под нулата, настроението ни – повърхностно, а енергията ни – далечен спомен от миналото, си даваме сметка, че може би нещата не са така неочаквани както ни се е струвало в началото.
Живеейки в чужбина, далеч от приятели и роднини и прекарвайки по цял ден с детето, внимавам изключително много да не се поддавам на сиви настроения и песимистични мисли. В България можех да си позволя да се отпусна понякога, но знам, че винаги мога да вдигна телефона, да си уговоря среща с приятел и всичко да се оправи. Тук обаче няма кой да ме вади от блатото на лошите ми настроенията и затова гледам да не попадам там. Точно поради тази причина бях много учудена, че въпреки, че забелязах накъде отиват нещата, не успях да ги овладея навреме.
Защо? Защото не се бях погрижила да отделя време за себе си!
Много често, като майки, имаме навика да поставяме чуждите необходимости на преден план, а нашите – на по-заден (ако въобще!). Грижим се за децата си, за мъжете си, за приятелите си, за работата си и ако останат някакви случайно свободни 5 минути бързаме да почистим праха от секцията в хола или да метнем един парцал на пода, който гузно се опитваме да си спомним кога сме мили за последно. (Някой друг да се чувства по този начин?…)
Истината обаче е, че лишавайки се от времето, което ни е необходимо да се погрижим за себе си и по този начин да презаредим резервоара на търпимостта и самочувствието си, се лишаваме от възможността да сме полезни на хората около нас. Старанието ни да сме винаги на линия, винаги в готовност, винаги на 6, винаги за някой друг и твърде рядко за самите себе си, може да доведе дори най-мощната супер майка до тотален крах. Понякога забравяме, че за да бъдем винаги насреща когато някой има нужда от нас, трябва първо да сме били насреща за себе си. Отделяйки време за нещата, които ни карат да се чувстваме добре не е егоизъм, а възможност да присъстваме, впоследствие, по адекватен и полезен начин в живота на другите.
За да бъдем винаги насреща когато някой има нужда от нас,
трябва първо да сме били насреща за себе си.
Оказва се, че бях забравила това толкова важно правило от ежедневието на майчинството. Чувствах се изморена и обезсърчена не само защото съм награбила 5 дини под една мишница, но и защото не отделях необходимото време всеки ден да обърна внимание на себе си и своите желания.
Разбира се, веднага щом си дадох сметка за нещата, веднага в главата ми започваха да изплуват всякакви извинения от сорта на „С малко дете вкъщи човек трудно ще намери време за себе си…“, „Правя всичко възможно, но няма как…“, „Не съм на този етап от живота, в който имам време за това…“ и т.н., и т.н. Множество безплодни извинения, които по никакъв начин не целят да ми решат проблема.
Спомням си как когато за пръв път реших, че искам да създам собствен блог, но чаках удобния момент за това (когато ще имам достатъчно време…), една приятелка любезно ми напомни, че това никога няма да се случи. Винаги ще имам поне още 10 неща на главата, които да ползвам като извинение. И е напълно права.
Затова когато преди няколко дни осъзнах какъв е проблема, реших да не проточвам агонията, а да взема нещата в ръце моментално. Дали моментът беше подходящ? Не. Но както вече стана на въпрос – надали някога ще бъде! Затова метнах едно детско на лаптопа и влязох в банята за освежаващ душ. Последваха го мляко с какао, интересно четиво и удобни дрехи за навън. О, разбира се и решението вече да не пропускам да отделям време за себе си и своето благосъстояние. Всеки ден!
Ако и вие сте се пуснали по течението на чуждите желания и необходимости и усещате как умората все повече се настанява в ежедневието ви, ви съветвам да направите списък с неща, които ви зареждат позитивно и ви помагат да се чувствате добре. Този списък ще изглежда по различен начин за различните хора. Опитайте се да се абстрахирате от това, което знаете, че е мотивиращо за някой друг (или пък е общоприет източник на тонус и добро настроение) и заложете само на нещата, които от личен опит знаете, че ви помагат да си отдъхнете и да се заредите с нови идеи и енергия, която впоследствие да обмените с децата си, съпруга си, приятелите си и външния свят като цяло.
За мен такива зареждащи упражнения са четенето на книги или на блог теми, разговор с приятел по Скайп (при мен това е единствената опция), арт терапията, публикуването на тема в блога, слушането на любима музика, разчистването на някой шкаф и воденето на задълбочен разговор с мъжа ми.
А сега е ваш ред. Опитайте се да си спомните кои са онези малки неща в живота, които имат силата да ви задействат и заради които сте готови да останете до късно вечер. Мисля, че е време да ги вмъкнете в ежедневието си. Без чувство за вина. Без оправдания. Без отлагане.
Желаете ли да получавате повече от „Мама у дома“? Абонирайте се за ежеседмичния ни нюзлетър.
Вашият коментар