През последния един месец, някои от вас, с право, започнаха да ме питат какво се случва с „Мама у дома“. Приключи ли и този етап от развитието ми в Интернет пространството или е затишие пред буря? Ще продължи ли да съществува „Мама у дома“ или ще се преориентира към други начинания? – Все въпроси, които самата аз си задавах в продължение не само на последния един месец, но и известно време преди това. Мисли от типа на „поредния провал“, „онеправдани средства и усилия“, „липса на възвращаемост“, „липса на време“, „липса на подход“, „липса на талант“ и какви ли още не „липси“, не спираха да се въртят в главата ми, довеждайки до момента, в който просто трябваше да спра. Преди да се побъркам.
Преследването на блогърски цели беше обзело твърде много място в живота ми на етап, в който не можех да си го позволя. И въпреки че за много хора това би звучало като печеливша стратегия, аз по никакъв начин не се чувствах нито печеливша, нито стратегия. Нито изпитвах удоволствие от това, което правя; нито намирах смисъл да го правя. А когато тези две неща са налице, в повечето случаи, вярвам, е добре да прекъснем това, с което сме се захванали и да преосмислим пътя, по който вървим. Води ли той към дългосрочните ни цели или може би сме се отклонили към места, на които не искаме да попадаме.
Та, облягайки се изцяло на защитните си механизми (доколкото разполагам с такива), реших, че е време да преустановя всякаква дейност по сайта. Дори не съм отваряла страницата на „Мама у дома“ да видя дали има някакъв живот в нея. Всъщност, имаше един момент, в който бях убедена, че и този мой проект е приключил.
Това определено ми помогна да се отърся от негативните мисли, които ме бяха налегнали. … Само, за да ги заменя с други негативни мисли! „Какво ще правя сега?“, „пак се провалих“, „всеки прави нещо, само аз не мога да си намеря мястото“, „отново съм наникъде“ и т.н., и т.н. От една страна се чувствах свободна, от друга – безцелна. Свободна бях да правя много повече неща, за които не ми достигаше време преди, но всяко едно от тях беше като кух елемент в атмосферата, който се носи безцелно, повлиян само и единствено от временните ми желания и приумици. Не че нямам цели, които да не включват думата „блог“ в себе си. Просто блогът е един много солиден стимул и начин за осмисляне на тези цели. Не казвам, че във вените ми тече блогърска кръв, но определено липсата на този тип комуникация не ме направи по-щастлива. Освен това, всевъзможни теми, идеи и възможности, свързани със сайта, не преставаха да ми дават мира дори в онзи момент, в който вярвах, че всичко е приключило.
Очевидно трябваше да намеря златната среда. Хем да не се чувствам смазана от цялата работа, която е свързана с поддръжката и изграждането на сайта, хем да продължа да използвам тази платформа за начин , по който да достигна до вас, споделяйки нещата, които научавам всеки ден.
Нямам представа докъде ще стигна и дали новата ми система за разпределяне на времето ще ми донесе резултатите, които очаквам, но не ми остава нищо друго освен да опитам.
Казано накратко: „Мама у дома“ е добре и ще продължи да съществува. Ще настъпят някои промени, касаещи най-вече честотата на публикуване, но всички те са с цел да получавате най-доброто от мен. Качество за сметка на количество. Мисля, че по този начин и вие, и аз сме от печелившата страна. 🙂
Прочетете още:
Дано намериш своят баланс и място! Знам колко е неприятно, защото и аз минавам през подобен период. В главата ми са най-различни мисли основната е, че за момента се забавлявам изключително много с моят блог, но за сега няма никаква взвращаемост. Не мога да крия.. това ме плаши. За съжаление ме плаши и мисълта, ако се откажа твърде рано и не съм направила всичко възможно. Само времето ще покаже, но е важно да си дадеш време и пространство, забалявай се с това, което правиш и не се тревожи за негативите, които още дори не са на лице!
Благодаря ти много, Сави! Пожелавам ти и на теб скоро да намериш възвращаемост на усилията си. Времето се е превърнало в такъв луксозен артикул, че направо ме плаши:) Но наистина, за всичко си трябва време. А нетърпеливите души, като мен, трябва да се научат на търпение и постоянство:) Мотивация, муза и мерак да имаме!:)