Родителството не е цветна пътека, по която подскачаме весело всеки ден. Поне не и за мен. Поне не и за повечето хора, които познавам. Подобно на всичко останало, родителският живот също е изпълнен с трудности, притеснения, страхове и предизвикателства от най-неподозирано естество. Балансират го малките големи радости, които носят ежедневните детски усмивки, светналите очички, въодушевената усмивка и милите думички за обич към мама и тати. Те осмислят всичките ни усилия и ни помагат да преодолеем по-лесно трудностите и да запомним само незаменимите щастливи мигове, които прекарваме с децата.
Въпреки това, има дни, в които човек подпира глава на масата в кухнята и с последни сили размахва белия флаг пред не-винаги-присъстващите свидетели на своя родителски погром.
Една от най-големите спънки за мен като родител е чувството за вина, което невинно се носи навсякъде.
Навсякъде!
Няма място в този, все пак, социален свят, в което да можеш да се скатаеш от този добронамерен (?!) майчин спътник. Страхът, че няма да си се насладил достатъчно на тези години, които „ще отлетят бързо-бързо и след това няма връщане назад“… Ужасът, че няма да си казал достатъчно много пъти правилните думи, които да превърнат детето в процъфтяващ образец за доброта и възпитание… Кошмарът, че ще се събудиш „утре“ и децата вече ще са „поели по своя път“ без да си успял да създадеш достатъчно спомени с тях…
Евалата на майките, които успяват да издържат на подобни невинни психо-атаки! Мен лично ме вкарват в паника и трескаво планиране на някаква забавна дейност, за която нямам нито сили, нито енергия, но която да се запечата завинаги в главата на децата ми под категорията „любими мигове с мама“ или пък дори – „най-добрата мама“.
В България се провеждат множество събития за бъдещи родители, които целят да ни подготвят за спокойното отглеждане на здрави и щастливи бебета. Самата аз съм посетила десетки такива курсове и лекции и, в по-голямата си част, те са наистина информативни и полезни за бъдещите майки. Това, което обаче не е /достатъчно или въобще/ застъпено в тези обучения… сме самите ние.
Получаваме огромно количество информация за това как да се грижим за детето (и това е супер!), но не и за това как да се погрижим да продължим досегашния си живот (без дете), адаптирайки го по оптимален начин към новото положение. Раждането на дете добавя още една главна роля в живота ни (ролята на майка), но не елиминира останалите главни роли, които сме изпълнявали досега (напр. – съпруга, дъщеря, сестра, приятелка). За да се чувстваме пълноценно и да процъфтяваме въпреки безконечните допълнителни грижи, които сякаш изведнъж ни се стоварват на главата и ни повличат като лавина в хаоса на майчиното ежедневие, е необходимо да се научим да жонглираме с тези роли по удачен и разумен начин. Понякога това изисква диалог, друг път – конкретно действие. Важното е да не си затваряме очите пред настъпилите неизбежни трудности и неразбирателства и да се научим да комуникираме правилно с хората, които, по един или друг начин, са част от живота ни.
В тази връзка, много се зарадвах когато, преди няколко дни, екипът на фондация „Бенш“ се свърза с мен във връзка с предстоящо обучение, което провеждат в България, на тема „Какъв родител да бъда?“ Тяхната цел е да запълнят именно този важен аспект от подготовката за промените в живота на бъдещите (или новопостъпили в длъжността) родители. Защото всички знаем, че най-вероятно „няма да се спи“ първите две години, но малко от нас подозират какво би могло да повлече това след себе си.
Оставям ви в техните ръце, за да научите повече за обучението, което ще проведат този месец в София и в което все още можете да се запишете и вие ако желаете да си осигурите един значително по-спокоен, а защо не дори идиличен преход в този екстремен етап от живота:
Какъв родител да бъда?
Фондация „Бенш“
Много от нас знаят какви родители не искат да бъдат. Стига ни само да погледнем назад, към собственото си детство и моделите на поведение, които сме видели, и решението вече е взето.
Но това е само едната страна на монетата. От другата страна стои въпросът: „А какъв родител искам да бъда? На какво искам да науча моето дете? Имам ли тези качества в самия себе си? В каква семейна среда искам да израстне моето дете?“
Предизвикателството става още по-голямо, защото към нашата собствена визия се добавят визията на нашия партньор, на всички баби, дядовци, лели, чичовци, а понякога и на някои от по-близките ни приятели.
Обявяването на бременността също така дава начало и на много промени в семейната групова динамика и йерархия. Промени, които са колкото неочаквани, толкова и изненадващи.
Всичко това може да доведе до много напрежение, което бъдещите родители не са готови или не знаят как да поемат. Това може да се отрази на връзката помежду им. Често ставаме свидетели на раздяла между двамата родители преди детето да е навършило 2 години.
За обща радост в България се организират все повече и повече курсове за родители. Техният фокус обаче е най-вече върху практичния аспект на бременността, раждането, болничния престой, кърменето и захранването на детето.
През май 2018 г. в България се появява възможност да поговорим за други важни аспекти от родителството: психологическите промени, предизвикателства, трудности и проблеми, през които минават бъдещите родители, тяхното дете, и цялото семейство.
Курсът за родители е фокусиран върху психическите промени в мисленето на бъдещата майка и бъдещия баща, изграждане на обща визия за отглеждане на дете, стадиите, през които минават партньорите в процеса на бремеността, комуникация с останалите членове на семейството, комуникация с външния свят, преодоляване на кризи в брака и заздравяване на връзката.
За всичко това и още много неща можете да научите от събрания на едно място международен опит на фондация „Бенш“ и техния курс „Какъв родител искам да бъда“.
За регистрация: foundationbense@gmail.com
Повече информация за обучението, условията за участие и датите, на които се провежда, можете да научите ТУК.
Заповядайте и в новосъздадената Фейсбук група на „Мама у дома“, в която родителството също заема една немалка част, но далеч не ни ограничава само в нея. 🙂
Вашият коментар