А време откъде!? – пита ме всеки, който разбере, че се старая да поддържам собствен блог (от скоро – два) и гледам две малки деца, които не ходят на детска градина. Започвам да обяснявам надълго и нашироко как НЕ успявам с всичко, но как намирам време за нещата, за които искам да намеря време. Чувствам се леко неловко, защото погледът отсреща е някаква смесица между учудване, неверие и „абе, ти… съвсем се чална“. Та набързо престанах да обяснявам и преминах на краткото „ами, не знам“ и запазвам останалото за себе си.
Истината е, че наистина не успявам с всичко, но то кой ли успява… Има обаче няколко неща, които ми помагат да върша тези допълнителни и странични занимания без това да нарушава здравословния семеен ритъм на живот. Да, признавам, домът ми може да не блести от чистота, но все пак спада в графата „чист и подреден“, вечерята може да не е гурме, но винаги имаме нещо за ядене и рядко се случва да ядем навън поради липса на храна вкъщи, децата са чисти и облечени и дори аз намирам време да се изкъпя и да прочета нещо любопитно из нета. С две думи – човек съм все още. 🙂
Все пак, за тези от вас, на които наистина им е любопитно и които също биха желали да изкопчат няколко допълнителни часа свободно време, което да запълнят по егоистичен начин (в най-хубавия смисъл!), то днешната тема е за вас. В нея ще ви споделя няколко неща, благодарение на които успявам да спечеля ценно време в едно на пръв поглед претъпкано ежедневие.
Как да спечелим време?
1. Не на перфекционизма
Перфекционизмът е нещо много хубаво, но крайно непрактично през по-голямата част от времето. Човек минава през различни етапи от живота и в някои от тях има място за перфекционистични прояви, а в други – същите тези прояви са крайно непрепоръчителни и непродуктивни. Вие най-добре знаете с колко време разполагате и как то следва да бъде разпределено между задачите, които имате да вършите. Ако не се намирате в период на времево изобилие, то прословутото внимание към детайла може да отстъпи място на инстинкта за оцеляване, самосъхранение и… чувстване добре. Вярвам, че ще дойде ден и за детайлите.
2. Не на телевизията
Телевизията има способността да погълне огромно количество време, което в противен случай бихте могли да посветите на нещо много по-смислено за вас. Много съм щастлива, че у дома въобще не гледаме телевизия и телевизорите ни служат предимно като събиращи прах устройства, които все пак предоставят опцията да пуснем някой филм от лаптопа от време на време. Помислете дали наистина се налага да пускате телевизора когато се приберете вкъщи или е нещо, което правите механично. Опитайте се да редуцирате времето пред екрана, доколкото е възможно ,и да го замените с нещата, за които все си мечтаете да имахте време (важи също и за компютърните устройства и телефоните).
3. Не на сериалите
Не си спомням някога да съм си поставяла забрана за нещо. Освен тази да не гледам сериали. Поне не сега! Поне не и скоро! Сериалите зарибяват и често се състоят от няколко сезона, които вече са налични в Интернет. Шансът да прекъснете след изглеждането на една единствена серия, знаейки, че един единствен клик ви дели от развоя на събитията, е почти нулев. Досега не съм намерила нещо, което да поглъща толкова много време, колкото един сериал. Дори скролването из Фейсбук е по-икономично!
4. Да на планирането
Няма нужда да е нещо сложно, но дори един съвсем бегло нахвърлян план с най-важните неща за деня ще ви придвижи по-напред отколкото ако се оставите на течението и настроението. Както се казва, липсата на план е план за провал (Failing to plan is planning to fail.), така че грабвайте един лист и отбележете няколко важни за вас неща, които трябва (или по-точно – искате) да се случат днес.
5. Да на вдъхновението
Губенето на време е нещо неизбежно. Колкото и да сме организирани и упорити, мозъкът има нужда от почивка и релакс от време на време. Та, ако, така или иначе, ще си губим времето, то нека да е в името на черпене на вдъхновение. Определете (или открийте) кои са нещата, които ви задействат на работен, активен, енергичен режим и няма нищо лошо да си „губите“, от време на време, времето с тях. Лично за мен това са четенето на определен тип книги (в моята сфера на дейност), следенето на блогъри, влогъри и като цяло – информираност относно всевъзможни теми от ежедневието, пречупени през призмата на нечий светоглед.
6. Да на умното време
Умното време (smart time) наричам умението да разпределяме нещата, които трябва да свършим в правилните промеждутъци на деня. Идеята е да се възползваме по най-оптималния възможен начин от всяка една минута. За мен, най-общо казано, това изглежда така: когато децата спят – правя само и единствено нещата, които нямам никакъв шанс да правя докато са будни. Най-често това включва писане на теми (за блогове и по поръчка), обработка на снимки и черпене на вдъхновението, което споменах в т.5. Всичко останало (чистене, готвене, миене на чинии, подреждане и пр.) мога да свърша (без перфекционизъм!) докато са будни. И да – остава време и за разходки, и за игри.
Определете кои са промеждутъците, в които можете да управлявате сами времето си и ги използвайте умно. Ако не разполагате с такива промеждутъци, ви препоръчвам да си ги създадете. Ще се чувствате много по-щастливи от това. (За целта може да ви се наложи да станете по-рано или да легнете по-късно, но внимавайте да не се лишавате от здравословната доза сън, която ви се полага.)
Това са няколко ключови неща, които правя (или не правя), за да съм сигурна, че се развивам напред по начина, по който искам. Не казвам, че е лесно, но в никакъв случай не мога да кажа и че е кой знае колко трудно. Нещо като ежедневно предизвикателство да овладееш живота си преди той да е овладял теб.
ПРОЧЕТЕТЕ ОЩЕ:
Щастлива мама – мисията възможна!
Как да променим живота си (първата стъпка!)
Вашият коментар