Всички ние сме чували за ключът към щастието и немалко от нас постоянно го търсим. Някои дори може би си мислим, че сме го намерили. Други пък вероятно смятаме, че щастието е мимолетна измишльотина, която само ни отдалечава от реалните ни цели. Във всеки случай, смятам, че повечето от вас ще се съгласят, че щастие има, а ключът към него…(та да да даммм!) се крие в самите нас.
Мда… Всеки един от нас носи ключа към собственото си щастие. Единственото, което трябва да направи е да го използва. Всеки ден.
Тайната се крие в това да се научим да обичаме живота си такъв какъвто е, а не такъв, какъвто ни се ще да беше.
Колко често ви се е случвало да съизмерявате живота си с този на някой друг? Колко често ви се е случвало да изпробвате неща, които вярвате, че ще ви донесат удовлетворение само, защото виждате удовлетворението, което носят на някой друг? Колко често сте си казвали „Аз не съм толкова добра…“ или пък „Аз не съм достатъчно добра.“?
В днешния свят и особено след като попаднем в графата „майка“, изразът „Аз не съм толкова/достатъчно добра.“ може да се превърне в денонощен кошмар. Накъдето и да погледнем виждаме примери за перфектност, вкус и изящество, а ние… ние не сме толкова добри. Не сме така изящни. Не сме модерни. Не готвим био. Всъщност,… готвим ли въобще? Не сме търпеливи. Не сме красиви. Не сме майката, която ни се усмихва насреща. И в по-голямата част от времето дори не можем да кажем, че сме щастливи.
Истината е, че бидейки обградени от социални мрежи, телевизия и фотошоп, е много лесно човек да забрави за нещата, които наистина са важни за него и най-вече – които му носят удовлетворението, наречено щастие. Заляти сме от преувеличена информация, преработени изображения и изкуствено разбиране за реалността. Очаква се домът ни да блести от чистота, а на масата – приказни мъфини, които ти е жал да изядеш, да очароват скъпите ни гости, които междувременно въздишат по арт-проектите, които отново ние сами сме изработили от „подръчни“ материали. Очаква се майките да сме винаги усмихнати, балансирайки перфектно между дом, семейство и кариера, винаги приготвили домашна еко-био храна за малките разбойници и винаги готови да поемем още задължения върху себе си. С радост, разбира се! Очаква се да сме облечени модерно и да си говорим с имена на брандове. Очаква се всеки един момент от живота ни да е достоен за Instagram и даже – за Pinterest. Очаква се…
да гоним чуждото щастие, защото нямаме време да се фокусираме върху своето собствено.
Твърде заети сме да се доказваме пред самите себе си, че можем да бъдем и това, и онова, и като този, и като онзи… А това е само и единствено една сигурна формула за отдалечаване от щастие, ключ и каквото още там търсим.
Ключът към щастието се крие в умението да обичаме живота, който имаме. Не този, който има някой друг. Не този, кой ни се ще да имахме. А този, който живеем днес. Ключът към щастието се крие в избора да бъдем най-добрата версия на себе си днес. Спрямо своите желания, своята нагласа за живота и своите обстоятелства. Дори те да не са идеални, дори да минаваме през тежък период, нека фокусираме вниманието си на хубавите неща около нас.
Мисля, че много често прекарваме дните си, копнеейки по нещо, което предстои или е минало, или е чуждо, или е непостижимо. Поне аз знам, че съм прекарала немалко време в подобни мисли.
Но стига толкова.
Ангажирам се да обичам своя живот. Такъв, какъвто е. И да извлека каквото мога от настоящата ситуация, в която се намирам. Сега. Днес. На този етап. Както се казва: „Цъфти, където си.“ (или по-познатото: „Bloom where you are.“) 🙂
Понякога е трудно, понякога е отчайващо и вероятно никога няма да имам време за всичко, но това не означава, че не мога да приема нещата такива, каквито са и да ги обичам такива, каквито са. Всеки път.
Защото животът е дар. И колкото по-често си го припомняме, толкова по-често ще забелязваме хубавите неща около нас.
Нека не се лишаваме от това удоволствие.
Тази снимка публикувах вчера в Instagram, след като с малкия се бяхме забавлявали цял следобед в кухнята, приготвяйки палачинки с тиквички, тесто за пица и пилешка супа. В процеса бях нащракала сигурно около 100 снимки с големия фотоапарат, но снимката ни заедно беше с малката камера на телефона ми. Въпреки лошото качество, избрах да кача точно нея, защото макар и размазана, макар и не на фокус, макар и с още един тон кусури, тя най-добре отразява радостта и на двама ни от добре свършената работа:)
Вашият коментар