Privacy & Cookies: This site uses cookies.
To find out more, as well as how to remove or block these, see here: Our Cookie Policy

Мама у дома

В търсене на баланс в ежедневието

  • Начало
  • За мен
  • У дома
  • В кухнята
  • В семейството
  • В ежедневието
  • По света
  • Мама блогър

Когато животът е тежък

януари 25, 2016 by Зорница Апостолова

Случвало ли ви се е да попаднете в такъв етап от живота си, когато самата мисъл да станете от леглото и да започнете деня си изглежда като нещо свръх, за което нямате нито сили, нито желание. Най-често това са периоди на трудност, които, за съжаление мисля, че не са спестени на никого. Предполагам, че всеки един от нас поне веднъж се е намирал в подобна „дупка”, от която сякаш никога няма да излезе.

Когато животът е тежък

(Днешната тема е вдъхновена от книгата „You’re Going to Be Okay” на Holley Gerth.)

Действително, когато преминаваме през житейска трудност, е трудно да си представим как въобще някога ще излезем от нея. Сякаш вътрешният ни свят е спрял. Същевременно обаче външният свят продължава да се върти и да очаква момента, в който и ние ще се завърнем в него. И този момент ще дойде, колкото и да не ни се вярва, че това е възможно на този етап. Най-важното е да не спираме. Най-важното е да продължаваме напред, пък било то и със съвсем съвсем малки крачки.

Стъпка по стъпка…

Когато животът ни е затиснал е лесно да се почувстваме смазани и задушени от неговата сила и множеството неща, които въпреки всичко трябва да свършим. Като в пещера, чиито вход е затиснат от купчина камъни.  Някои от тях са големи, други – малки. За да се измъкнем от пещерата трябва да започнем да отместваме камъните един по един. Няма как изведнъж да надигнем цялата купчина и да излезем на светло. По същия начин, много често когато усещам, че се намирам в „пещерата” и че нямам сили дори да помръдна, разбивам деня на много малки части (камъчета), които „премествам” една по една. Например: да стана от леглото; да се изкъпя; да се облека и т.н. И така лека полека, крачка по крачка, се доближавам до следващия ден, когато може би ще е по-леко и когато може би слънцето ще се покаже.

Дръж се за себе си

Да, животът има навика да ни запраща в най-различни ситуации, в които по принцип не бихме искали да попаднем, но не бива да забравяме, че ние сме същите ние дори когато ни се струва, че нищо вече не е същото. Нашата идентичност е същата. Много често когато преминаваме през тежък период си казваме „Еми, ето на – това съм аз! За нищо не ставам!”. Но въпреки, че периодът е тежък, той не ни определя. Това е просто мястото, на което се намираме в момента (като пещерата, от която трябва да излезем): нещо временно. Това, което ни се случва, не е това, което сме. Идентичността е константа, на която винаги можем да се опрем за подкрепа. Нещо като гражданството. Колкото и държави да обикаляме по света, ние знаем (а и останалите също знаят), че сме чужденци; че гражданството ни е друго. Никой от нас не твърди, че е австриец или руснак просто защото е отскочил за месец-два до Австрия или Русия.

Когато се сблъскаме с множество трудности, лоши дни и стресови ситуации, често ставаме жертва на загуба на сън и липса на време. Това, което обаче по-рядко ни прави впечатление е опасността да изгубим себе си. Това, което сме лека-полека започва да бъде измествано от обстоятелствата, в които се намираме, докато в един момент предизвикателствата, пред които сме изправени тотално ни поглъщат и се превръщат в единственото нещо, което виждаме щом погледнем в огледалото. Много е важно да помним, че ние не сме това, което ни се случва. Ние не сме най-лошите си моменти или най-големите си трудности. Трябва да се държим здраво за себе си – за своята идентичност, за да излезем по-бързо от „пещерата”, в която сме в момента.

Сила в безсилието

Може сега да звучи невереоятно, но много често точно моментите на безсилие са тези, в които най-ясно си личи колко силни сме в действителност. Защото въпреки всичко, ние все пак се надигаме от леглото; все пак се затътряме до вратата; все пак посрещаме следващия ден с надежда, че ще бъде по-добър. А това изисква огромна сила – силата да преодоляваме. За щастие, тя е закодирана в нас и се проявява ежедневно, но именно в онези трудни моменти, когато всичко сякаш е против нас, тя действа най-силно.

Надявам се, че тези три опорни мисли са ви били полезни и са внесли малко надежда и светлина в деня ви. Нека все пак си пожелаем по-рядко да ни се налага да опираме до тях.

Ще се радвам да споделите и своите мисли по темата в коментарите по-долу.

(Visited 194 times, 1 visits today)

Свързани

Filed Under: В ежедневието, В семейството Tagged With: житейски грижи, опорни мисли, размисли за живота, себенадграждане, трудности

« 5 любими неща тази седмица
8 стъпки към успешен бюджет »

Вашият коментар Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

„Мама у дома“ във Facebook

„Мама у дома“ във Facebook

Последни публикации

  • Бухтички – бърза рецепта
  • Бързи сиренки
  • Как да помогнем на детето да се научи да кара колело (без да си жертваме кръста в процеса)
  • Тайните на зеленчуковата (крем) супа
  • Адаптация в детската градина – как да си помогнем
Fox Book Cafe

Архив

Copyright © 2023 · Foodie Pro Theme by Shay Bocks · Built on the Genesis Framework · Powered by WordPress

We use cookies to ensure that we give you the best experience on our website. If you continue to use this site we will assume that you are happy with it.Ok