Случвало ли ви се е да попаднете в такъв етап от живота си, когато самата мисъл да станете от леглото и да започнете деня си изглежда като нещо свръх, за което нямате нито сили, нито желание. Най-често това са периоди на трудност, които, за съжаление мисля, че не са спестени на никого. Предполагам, че всеки един от нас поне веднъж се е намирал в подобна „дупка”, от която сякаш никога няма да излезе.
(Днешната тема е вдъхновена от книгата „You’re Going to Be Okay” на Holley Gerth.)
Действително, когато преминаваме през житейска трудност, е трудно да си представим как въобще някога ще излезем от нея. Сякаш вътрешният ни свят е спрял. Същевременно обаче външният свят продължава да се върти и да очаква момента, в който и ние ще се завърнем в него. И този момент ще дойде, колкото и да не ни се вярва, че това е възможно на този етап. Най-важното е да не спираме. Най-важното е да продължаваме напред, пък било то и със съвсем съвсем малки крачки.
Стъпка по стъпка…
Когато животът ни е затиснал е лесно да се почувстваме смазани и задушени от неговата сила и множеството неща, които въпреки всичко трябва да свършим. Като в пещера, чиито вход е затиснат от купчина камъни. Някои от тях са големи, други – малки. За да се измъкнем от пещерата трябва да започнем да отместваме камъните един по един. Няма как изведнъж да надигнем цялата купчина и да излезем на светло. По същия начин, много често когато усещам, че се намирам в „пещерата” и че нямам сили дори да помръдна, разбивам деня на много малки части (камъчета), които „премествам” една по една. Например: да стана от леглото; да се изкъпя; да се облека и т.н. И така лека полека, крачка по крачка, се доближавам до следващия ден, когато може би ще е по-леко и когато може би слънцето ще се покаже.
Дръж се за себе си
Да, животът има навика да ни запраща в най-различни ситуации, в които по принцип не бихме искали да попаднем, но не бива да забравяме, че ние сме същите ние дори когато ни се струва, че нищо вече не е същото. Нашата идентичност е същата. Много често когато преминаваме през тежък период си казваме „Еми, ето на – това съм аз! За нищо не ставам!”. Но въпреки, че периодът е тежък, той не ни определя. Това е просто мястото, на което се намираме в момента (като пещерата, от която трябва да излезем): нещо временно. Това, което ни се случва, не е това, което сме. Идентичността е константа, на която винаги можем да се опрем за подкрепа. Нещо като гражданството. Колкото и държави да обикаляме по света, ние знаем (а и останалите също знаят), че сме чужденци; че гражданството ни е друго. Никой от нас не твърди, че е австриец или руснак просто защото е отскочил за месец-два до Австрия или Русия.
Когато се сблъскаме с множество трудности, лоши дни и стресови ситуации, често ставаме жертва на загуба на сън и липса на време. Това, което обаче по-рядко ни прави впечатление е опасността да изгубим себе си. Това, което сме лека-полека започва да бъде измествано от обстоятелствата, в които се намираме, докато в един момент предизвикателствата, пред които сме изправени тотално ни поглъщат и се превръщат в единственото нещо, което виждаме щом погледнем в огледалото. Много е важно да помним, че ние не сме това, което ни се случва. Ние не сме най-лошите си моменти или най-големите си трудности. Трябва да се държим здраво за себе си – за своята идентичност, за да излезем по-бързо от „пещерата”, в която сме в момента.
Сила в безсилието
Може сега да звучи невереоятно, но много често точно моментите на безсилие са тези, в които най-ясно си личи колко силни сме в действителност. Защото въпреки всичко, ние все пак се надигаме от леглото; все пак се затътряме до вратата; все пак посрещаме следващия ден с надежда, че ще бъде по-добър. А това изисква огромна сила – силата да преодоляваме. За щастие, тя е закодирана в нас и се проявява ежедневно, но именно в онези трудни моменти, когато всичко сякаш е против нас, тя действа най-силно.
Надявам се, че тези три опорни мисли са ви били полезни и са внесли малко надежда и светлина в деня ви. Нека все пак си пожелаем по-рядко да ни се налага да опираме до тях.
Ще се радвам да споделите и своите мисли по темата в коментарите по-долу.
Вашият коментар