Когато си на път да се откажеш

Съвсем наскоро споделих с вас „Какво се случва с мама у дома“. Ако не сте прочели този леко прочувствен пост, може да го направите ето ТУК. Това, което обаче пропуснах да отбележа в него, е нещото, което реално ме върна отново „на крака“.

Докато се задушавах в изпълненото ми със сиви мисли ежедневие, не за пръв път се появи нещо, на което дълго време отказвах да обърна дължимото внимание, но този път определено усетих, че трябва да го направя.

Някои от вас знаят, че от известно време съм привърженик на написаните цели и определено вярвам, че те организират и насочват живота ни по един изключително мощен начин. Ако предположим, че в началото на годината сме си поставили конкретни и ясни цели, които сме следвали плътно до този момент, то най-вероятно в момента се намираме доста по-напред от мястото, на което сме били преди половин година. Ако предположим обаче, че по някаква причина сме позволили на външни (а и вътрешни) фактори да ни разсеят и отдалечат от тези цели до степен, че вече дори не си ги спомняме точно какви са били, то вероятно мястото, на което се намираме в момента не е много по-различно от това, от което сме тръгнали. Което си е доста демотивиращо.

Лично аз спадам някъде по средата (- каза оптимизма в мен). Реално, така съм залитнала към втората група, че ме е срам дори да си го призная. Макар и да има неща, които си следвам ежедневно и в които определено забелязвам някакъв напредък, има и много други (мноооого….), които само фигурират като смътен и дори леко нереален спомен в съзнанието ми. Дотолкова нереален, че дори не искам да си ги припомням, за да не си проличи точно колко съм се отклонила от тях.

За щастие, този месец, захванах да прочета бестселъра на Ruth Soukup – „Living Well, Spending Less“, която ми припомни защо въобще си поставям цели и как да направя така, че да ги следвам. Припомних си също нещо, което отлагах твърде дълго време, тъй като го смятах за твърде ясно и подразбиращо се, за да му посвещавам специално време и внимание. И това нещо е изграждането на лична мисия (т. нар. mission statement) за живота или поне за този етап от него, на който се намираме в момента. Едва когато тази мисия е ясна (черно на бяло!), можем да започнем да си поставяме цели, които да ни дърпат напред дори в дните, в които ни се пропада назад.

Много време отлагах написването на своя лична мисия, тъй като смятах, че знам твърде добре какво искам от живота, за да си правя труда да седна да го напиша. Но има някаква сила в написаните неща, която превръща мечтите в нещо наистина възможно. Идеите и желанията, които са живели в главата ми толкова време, сякаш получават първия дъх живот след като бъдат записани. Започват да живеят върху лист хартия. (Или компютърен файл.) Но живеят! Сякаш аха! и ще се реализират.

Личната мисия на всеки един човек би изглеждала и звучала различно според етапа на живот, в който се намира в момента, но функцията й е винаги една – да служи като пътеводна звезда в ежедневието. Без значение дали миете чиниите, бършете пода, сменяте памперси, водите детето на училище, бързате за работа, чакате автобуса, приготвяте вечеря, или която и да било друга рутинна дейност от ежедневието ви – знаете, че я вършите с цел! Колкото и досадно да е в момента, колкото и да не ви се занимава точно с това, знаете, че то ви доближава (по един или друг начин) до основните ви цели в живота. А това вече му придава съвсем друга стойност. Миенето на пода се превръща в грижа за дома, сменянето на памперси – в отглеждане на един прекрасен човек, бързането за работа – в осигуряване на добро бъдеще, готвенето на вечеря – в стремеж към здравословен начин на живот и т.н., и т.н.

Мисията е нещо от което се нуждаят не само големите фирми, проекти и институции. Всеки един от нас има нужда да определи и напише своята мисия. Така най-лесно можем да се отдадем на порива да я следваме без да се отклоняваме твърде много (и твърде за дълго) от нея. Защото всеки ден правим десетки избори. И всеки един от тях определя нашето утре. А нашето утре ще е много по-близо до нашите мечти когато правим тези избори на базата на мисията, която сме начертали за себе си и своя живот.

Не правете моята грешка! Не позволявайте на ежедневието да ви задуши в себе си. Отделете един следобед и помислете върху своята мисия в живота. Припомнете си нещата, за които винаги сте мечтали. Позволете си да повярвате в тях. Напишете своята мисия на базата на етапа от живот, в който сте в момента и живота, към който бихте искали да се стремите ежедневно.

А ако усещате, че малко допълнителни насоки и нагледен пример биха ви били от полза, съм приготвила нещо точно за вас! 🙂 Присъединете се към ВИП читателите на „Мама у дома“ и получете точни и подробни инструкции за това как да изградите своята мисия, модел за принтиране + моята лична мисия, която най-накрая седнах и написах: