Забелязали ли сте колко често, когато става въпрос за семейни взаимоотношения, се фокусираме върху това как мъжът трябва да слуша жена си? И въпреки че безрезервно вярвам в това твърдение (в границите на разумното, разбира се), все пак си мисля, че понякога е хубаво да обърнем ролите и да помислим колко често самите ние се вслушваме в това, което ни казва мъжът ни.
Идеята за днешната тема възникна преди няколко дни, когато за пореден път моят мъж се опитваше да ми помогне в живота, а аз упорито отказвах да го послушам. В последствие обаче (отново за пореден път) осъзнах, че ако го послушам вероятно ще се почувствам много по-добре без, същевременно, да натоварвам никого излишно. Такива ситуации при нас се случват почти всеки ден и предполагам не сме сами. Затова реших да обърна внимание на моментите, в които е хубаво да се вслушаме в това, което се опитват да ни кажат мъжете вместо упорито да блъскаме в посоката, която предварително сме начертали в съзнанието си.
Всъщност, дори гугълнах и пинтерестнах (ох тези думи…) нещо по въпроса и с известна доза учудване не открих нищо на тази тема. Поне не и на първа страница;) Това вероятно означава, че ще има хора, които ще ме изядат с парцалите за този пост, но все пак вярвам, че за една успешна връзка е необходимо процесът на слушане да бъде двупосочен. И тъй като причините, поради които един мъж трябва да слуша жена си са добре известни на всички, реших да се спра на причините и моментите, в които е хубаво и ние да послушаме мъжа си. А най-интересното е, че в голяма част от случаите това би било изцяло в наша полза.
Кога да послушаме мъжа си?
Ежедневието на всяка една майка е пълно с всевъзможни нервоизопващи ситуации. В този смисъл, съвсем нормално е, в края на деня да сме на ръба на силите и търпението си. В резултат на това пък сме по-склонни да подходим несправедливо към нещата, които се случват около нас. Ако мъжът ви се прибере от работа и, виждайки колко сте изморена, предложи да сложи нещо за вечеря или пък да излезете да хапнете навън или пък да измие чиниите, например, не го приемайте като критика към вас, че вечерята не е на ниво, че мивката е пълна от два дни или пък че безпорядъкът вкъщи го кара да избяга да хапне навън. Женската гледна точка (а и мъжката понякога), има навика да изопачава нещата и като резултат чуваме неща, които никога не са били казани. Мъжете пък, от своя страна, рядко ще търсят заобиколен начин да натякнат нещо. Така че, ако мъжът ви предложи да измие чиниите вместо вас, просто се съгласете и го дарете с целувка за желанието да ви помогне.
Друг тип ситуации, в които е хубаво да послушате мъжа си, е в моментите, в които е загрижен за вас. Ако мъжът ви ви предлага да направите нещо, от което вярва, че ще се почувствате по-добре в близък или дългосрочен план, не бързайте да го отрязвате с хилядите доводи, които ви идват на ум моментално. Вместо това, отделете няколко секунди (или минути…) да помислите върху думите му и да прецените дали наистина така не е най-добре.
Защо да послушаме мъжа си?
Една добра причина да се вслушвате в мъжа си от време на време е това, че му помагате да се чувства значим и пълноценен във вашата връзка. Взимайки предвид неговите думи, предложения, градивна критика или идеи, е най-лесният и достъпен начин да го уверите, че неговото мнение има значение за вас.
Друга причина е, че в много голяма част от случаите ще спечелите от това, че сте го послушали. Много често не си даваме сметка за това, че мъжете просто се опитват да ни помогнат, а не да ни попречат. Свикнали сме да вършим нещата по своему и ни е трудно да приемем, че някой може да има друг подход или възглед за тях. Като резултат, автоматично отблъскваме всичко, което се различава от това, което ние си знаем „най-добре“.
Мъжът ви вижда нещата отстрани! Улисани в ежедневието си, рядко успяваме да отделим време и спокойствие да се погледнем отстрани. Мъжът ви, от своя страна, забелязва много по-обективно как всеки един ден се отразява върху вашето психическо и физическо състояние. В този смисъл, неговата преценка може да е по-добра от вашата, тъй като той не е чак до такава степен емоционално въвлечен в ежедневните майчини (и като цяло – женски) проблеми.
В заключение
Докато безуспешно търсех информация по темата защо да слушаме мъжа си, попаднах на следния цитат: „The biggest communication problem is we do not listen to understand. We listen to reply.“ (прев. Най-големият проблем в комуникацията е, че не слушаме с цел да разберем, а с цел да отговорим.) Смятам, че това важи с пълна сила и в семейните взаимоотношения. Понякога дори стигаме дотам, че знаем какво ще отговорим още преди да сме чули какво ни се казва.
Тази тема в никакъв случай не цели да ни превърне в послушници на мъжете ни. В никакъв случай! Целта на тази тема е да си помогнем чрез малките възможности, които ни се откриват всеки ден. Като комуникацията с мъжът ни, например.
Опитайте се тази седмица да намерите поне една ситуация, в която по активен начин да вземете предвид мнението на мъжа си. Уверявам ви, че и двете страни ще се почувствате много приятно от този факт. А ако отделите и няколко секунди да му благодарите след това, чудото на семейните взаимоотношения ще е сторено:)
Ех, Зори, досега писах огромен коментар и някак си изчезна. За това – наново. Проси ми, ако се дублират.
Та много правилно си ги усетила нещата. Една връзка успешна се гради на множество фактори и един от най-важните сред тях е взаимното доверие и откровена комуникация.
Някои жени умишлено не споделят, защото мъжът щял да ги засипе с решения. И от това има изход.Просто, преди да започнете да споделяте, кажете: „Скъпи, знам, че мъжката ти природа те подтиква да търсиш решения, но е момента имам нужда само да си го излея, без излишни коментари, просто ме изслушай и това ще е достатъчно да се почувствам по-добре“. Не е трудно, нали?
Друга ОГРОМНА грешка, която жените допускат е да млъкнат обидени и да им се вадят думите с ченгел от устата, а коментарът е нещо от сорта: „Е, хайде, нали ме познаваш, познай какво става! Ако не можеш, или си идиот, или не ти пука за мен!“ (майка ми така процедира и не можем да я отучим. Скъпи дами, мъжете не са медиуми, а емоционалната им интелигентност и перцепция на емоционалните нюанси са далече не така развити като при жените. (не ме разбирайте погрешно, но, както в повечето случаи една жена не може да вдигне и носи 50 кг торба цимент без подготовка, така и мъжете не могат да четат значи така добре като нас.
За това, за Бога, жени, когато има проблем = споделете! Ще си спестите нерви, разочарования и негативни емоции. Цупенето не отива на една жена.
Много добро допълнение, Arnette! Така е, наистина. Особено когато сме изморени или пък просто денят не върви както трябва често забравяме за тези неща и действаме с импулсивни реакции. Когато обаче отделим време да насочим отговора си в градивна посока, си спестяваме много излишни негативни емоции и думи, за които в последствие бихме могли да съжаляваме.
Съжалявам, че е изчезнал първият ти коментар и ти благодаря, че си отделила време да го напишеш отново.
Зори, напълно съм съгласна със статията. И аз се хващам, че изобщо не слушам, когато трябва и винаги правя нещата по най-трудният начин. А пък моето момче е практик и доста добре допълва мен и моята емоционална личност .. (ако реша да чуя какво ми се говори .. :D)
Така е, Сави! Знам за какво говориш:) Мисля, че с времето обаче нещата започват да се поуспокояват и започваме да намираме начини да се допълваме взаимно по един по-спокоен и безпроблемен начин. Но няма как да не се мине и през другото де:) Според мен първата крачка към по-добри взаимоотношения започва с осъзнаването на проблема и желанието да се променим към по-добро. И това, разбира се, е двустранен процес.
Здравей, Зори! Някак твърде често с теб сме на една вълна. Ще ти разкажа моята история за слушане 🙂 която тези дни бях позабравила и имах нужда от припомняне.
Още в самото начало на връзката с мъжът ми, започнахме да живеем заедно, по неволя, така да се каже. Беше минал месец на дразги, цупене и скандали, предимно от моя страна (под „предимно“ разбирай, че са само от моя страна), когато отидох на гости при майка ми и взех да ѝ се оплаквам, как той все се бута да върши моята работа и не я върши както искам, как като се върна от работа, я ще е разместил нещо, я ще е донесъл нещо което не искам вкъщи, че изобщо не ме пита и т.н. Никога няма да забравя как майка ми ме погледна, едва ли не с насмешка и каза „да бе понеже животът с теб е песен“ и си излезна. Колко се обидих… след ден два обаче се замислих над реакцията ѝ и се сетих, че за да живея с някого успешно, вероятно не бива да очаквам да е послушен, като кученце и да не прави нищо друго освен да чака нареждания. Така, когато започнах да се вслушвам в него и неговите решения се оказа, че си имам мъж, който идеално ме допълва. Вярно когато се нацупя, вместо да попита какво ми е, започва да чисти, подрежда и гледа децата, опитвайки се да ме умилостиви, което ме дразни, защото искам да си излея гнева, но пък и този подход не е лош. В края на деня съм отпочинала, а къщата е чиста и децата спят 🙂
Нали?!:) Да ти призная честно, при нас периодът на дразки, цупене и скандали продължи цяла една година и беше истинско душевно предизвикателство!
Сега често си го спомняме и се смеем на глупостите, за които сме се карали. 🙂 Всички обичаме да държим нещата под контрол и забравяме (поне аз забравям) колко е хубаво от време на време човек да се пусне по течението и да остави някой друг да поеме юздите за известно време. 🙂