Обожавам Инстаграм! Повече от Фейсбук; повече от всяка друга социална мрежа.
Но… незнайно защо, това е и медията, с която имам най-непостоянна връзка! Хем обичам нейната непринуденост, бързина и опростеност, хем не мога да се задържа активна повече от няколко седмици. Поне до момента не се е случвало…
Едно е сигурно обаче: всеки път когато усетя животът ми да се затлачва и всеки път когато се опитвам да избегна апатията, която ме напада в следствие на това – се обръщам към Инстаграм! Публикувайки снимки от ежедневието, ме мотивира да забелязвам повече неща, да се забавлявам повече, да се усмихвам повече. Нещо като своеобразна терапия. 🙂 Някои от вас вероятно ще кажат, че е тъжно човек да разчита на социалните мрежи, за да живее добре, в което наистина има огромна доза истина, но при мен поне действа добре.
От Инстаграм черпя вдъхновение, мотивация и възможност да се фокусирам върху малките радости в живота. Не разчитам на Инстаграм за популяризиране на блога. За съжаление, тази социална мрежа, поне засега, не успява да се наложи в България със силата, с която се налага, примерно, Фейсбук. Макар и повечето ми познати да разполагат с Инста-профил, много малко от тях са истински активни.
Защо обичам Инстаграм?
Както вече споменах, не разчитам на Инстаграм за маркетинг, а по-скоро за лични цели.
- Бягам от апатията и депресията
Предимствата на режима и рутината са неоспорими, но понякога притежават силата да докарват със себе си една своеобразна умора и отегчение. В момента, в който усетя подобни настроения да чукат на вратата, знам, че е време да променя нещо. Инстаграм е един бърз начин да завия обратно към вдъхновението и позитивизма. Хем се възхищавам на красотите, които останалите публикуват, хем се мотивирам да публикувам и аз, което ме разсейва от мрачните мисли и настроения.
- Радвам се по-пълноценно на живота
Понякога не е достатъчно само да пълня галерията на телефона с десетки клипчета и снимки. Процесът на обработка и вглеждане в детайлите на изображението, ми дава време да му се полюбувам по един съвсем друг начин – да вникна в него и да го усетя свое. Изпълва ме чувство на радост и благодарност към хората и нещата, с които съм заобиколена. А това чувство винаги е добре дошло.
- Забелязвам малките неща наоколо
Има един парк близо до вкъщи, в който прекарвам немалко време с децата. Не е нещо особено, но е приятно и зелено място, което съм приела като даденост и като кажи-речи единствената опция за ежедневна разходка. Съвсем неочаквано, преди няколко дни ми се отвори прозорец свободно време и реших да го прекарам там. Щракнах и няколко снимки за Инстаграм, които макар и да не публикувах, ми отвориха очите за един нов начин на възприемане на тази даденост. Чувствах се благословена в този парк, с високи борове и внушителни фонтани, и изпитвах искрена радост, че разполагаме с такова място близо до дома.
- Научавам по нещо ново
Най-често това са рецепти, които други потребители щедро споделят. 😛
Сега пак съм в период на затопляне на отношенията с Инстаграм и публикувам поне по веднъж на ден, а често пъти и повече. Не знам колко време ще продължи, но нагласата ми е позитивна и току-виж откарам по-дълго от обикновено.
Ако желаете да ме последвате, voila – моят скромен профил. Предстои да се разраства. 🙂
Вашият коментар