На 18 месеца, нашето дете отдавна вече е излязло от категорията бебе. В повечето случаи, децата на тази възраст вече ходят, предявяват ясни желания и предпочитания, а някои от тях дори са започнали да говорят. Това е и възрастта, в която започват да се градят навиците. И тук идва един много важен момент! Като родители, ние носим отговорността детето ни да израсте подготвено за нещата от живота. Нашата задача е да възпитаме в него такива навици и ценности, които да му помогнат в бъдещите му взаимоотношения с околните, създаването на семейство, изграждането на кариера и т.н.
Предполагам, че някои от вас вече вътрешно (а и външно) се подсмихват, че още е твърде рано за такива грандиозни планове и вероятно дори обмисляте дали да не затворите тази страница, но уверявам ви, не е рано! Сега е момента, в който най-лесно можем да „моделираме“ децата си. Разбира се, всичко трябва да е съобразено с възрастта, но започвайки от най-дребните неща, след това по-лесно ще надграждаме останалото. Някои деца са готови за този момент дори по-рано (особено момичетата), така че като родители може да прецените кога е най-удачно да започнете с малките ежедневни навици и задачки.
Нещата, изброени по-долу са базирани на моя личен опит. С някои от тях имаме голям напредък, други все още са в процес на приучване (предимно по моя вина). Вероятно ще забележите, че някои от тези неща се случват от само себе си и са като вродени за вашето дете, докато върху други ще трябва да поработите по-усилено. Това е напълно нормално. Няма да забравя как една вечер съвсем между другото казах на моя син „иди си вземи хавлията за баня“. И през ум не ми е минало, че той ще отиде в стаята, където стои хавлията, ще си светне лампата, ще я вземе и ще застане да чака търпеливо пред вратата на банята. Бях във възторг!:) Тогава синът ми беше точно на 18 месеца. Сега, 4 месеца по-късно, все още продължава да си носи сам хавлията, знае къде точно да я постави в банята, а също и слага подложката против хлъзгане във ваната преди да го сложа вътре.
С някои други неща обаче, тепърва започваме да бележим някакъв напредък. Като миенето на ръце, например. Месеци наред това е една от големите драми всеки ден. Понякога минава гладко, друг път – направо се отказвам и ползвам мокри кърпички. Мисля, че все още щяхме да сме на варианта с мокрите кърпичка ако просто не бях стиснала зъби и да наложа задължително (без значение какво ни коства това!) миене на ръце, веднага след като си влезем вкъщи. Отне само няколко дни твърда воля и упоритост от моя страна. И въпреки че наистина ми идеше да зарежа всичко в много моменти от тези няколко дни, сега като кажа „хайде да мием ръцете“ или пък само – „ръцете!“, никой не ме рита, блъска и т.н. Просто влизаме в банята и мием ръцете. Точка. 🙂
Успехът във всяко едно начинание, което искаме да превърнем в полезен навик за нашето дете, до голяма степен се крие в постоянството, с което го налагаме. Ако един ден го изискваме, а на следващия забравим или просто не ни достигнат нервите, детето веднага разбира, че очевидно не е толкова важно и може да си прави каквото си иска. Но ние сме родителите и е наша грижа да стиснем зъби в тежките моменти и да отстояваме нещата, които вярваме, че са за добро. Понякога е много изкушаващо просто да отстъпим или пък да му дадем каквото иска. В това няма нищо лошо ако се практикува от време на време (все пак и ние сме хора! никой няма безкрайни нерви), но добре трябва да преценим кои са нещата, на които наистина държим и които искаме да бъдат спазвани и следвани безпрекословно. Защото изпуснем ли юздите сега, в бъдеще ще ни бъде много много трудно.
Та, ето няколко предложения за това на какво можем да научим 18-месечното си дете:
- Да поздравява
Дори все още да не може да казва „здравей“ или „довиждане“, можем да научим детето си да маха с ръка за поздрав. Моят син е страшно срамежлив и въпреки, че почти винаги маха за довиждане, много рядко се случва да махне за здравей. О, когато е в настроение, върви и маха на всички по улицата, но когато става въпрос за конкретна ситуация настъпва голям срам. И все пак поздравяването е нещо много важно, на което трябва да обърнем внимание още в най-ранна възраст.
- Да си мие ръцете
По-горе споменах за нашия казус с миенето на ръце. За да бъде максимално лесно за детето и за да се чувства по-самостоятелно, може да поставите малко столче, на което да се качва, за да може да стига само мивката. У дома ръцете вече се мият задължително след прибиране отвън, а понякога и преди и след хранене.
- Да си мие зъбите
Тук все още не мога да се похваля с нищо освен че ако зависи от моя син, то той би стоял с четката в уста цял ден, изяждайки цялата паста. Все пак ако можете да излезете наглава с вашето дете, е хубаво да го свикнете отсега, че зъбите се мият поне (или в моя случай – само!) два пъти на ден (преди и след сън).
- Да забърсва разлятото
Ако детето ви е разляло нещо по погрешка (или нарочно), вече е достатъчно голямо да може да го забърше сам (стига да не е с размерите на локва, разбира се). За целта аз лично използвам обикновени кухненски салфетки или пък попивателна гъба. Вече до такава степен е свикнал, че дори не се налага да му казвам какво да направи. Само му давам салфетката и той си бърше. Не се чувствайте като тиранин! За децата това дори е забавно. 😉
- Да си забърсва устата и ръцете с кърпичка или салфетка
Това е нещо много приятно и полезно, за което не се бях сещала допреди няколко седмици, когато видях едно момиченце в парка (по-малко от моя син), което съвсем само си бършеше устата и ръцете и дори след това си прибираше кърпичката в джобчето! Направо ми събра очите! Още на същия ден го изпробвах с моя син и взе че се получи. Въпреки че не обича аз да му забърсвам устата след ядене, очевидно няма нищо против да си я забърше сам. Толкова по-добре! 🙂 Забелязали ли сте как понякога съвсем без да се усетим подценяваме децата си, мислейки си, че са още малки? Е, това определено беше един такъв момент на отрезвяване за мен.
- Да знае къде му стоят дрешките
След като изперете, прострете, изгладите и сгънете дрехите, дайте на детето ви да си ги прибере само, като първите няколко пъти му показвате къде трябва да ги сложи. Не изпадайте в детайли като „лигавниците – в първото чекмедже, блузките – във второто, панталонките – в третото“. Нека просто ги слага в чекмеджето или шкафа на гардероба му, които са най-удобни за него и които може да отвори само. Така изграждате чувство на отговорност към дрешките му и шансът да отвори и да ги изхвърли всичките на пода (малко след като сте ги подредите прилежно вътре) е значително по-малък. Освен това децата обичат да се чувстват полезни.
- Да си прибира играчките
Ето нещо, за което енергията не ми достига, за да го постигна. Още преди няколко месеца започнах да уча малкия да си прибира сам играчките в коша му за играчки и въпреки че в началото имаше успех, липсата на постоянство от моя страна, спомогна за липсата на качествен резултат. В началото трябва да посочвате всяка една играчка, да му кажете да я вземе и да му покажете къде да я сложи (без да изважда още три на нейно място). С това ви съветвам да започнете още преди 18 месеца! Тогава децата разбират по-малко, но малкото, което разбират го изпълняват.
- Да не влиза с обувки вкъщи
Ако не ходите с обувки у дома, погрижете се да напомняте на своя малчуган всеки път, че трябва да се събуе преди да влезе вкъщи. Ако детето ви е като моето, вероятно това ще ви коства доста нерви, тъй като още с отключването на вратата, се втурва навътре из апартамента с победоносен вик, който определено надскача моето дуднявене за обувките.
- Да се включва в готвенето
Децата на тази възраст са достатъчно големи, за да могат да взимат частично участие в приготвянето на всяка една храна в кухнята. И в повечето случаи дори кипят от желание да го направят! Сега е момента да преглътнем факта, че готвенето ще отнема три пъти повече време и пет пъти повече чистене, и да позволим на детето да взима участие в приготвянето на манджите. У дома това се случва с помощта на стол, върху който малкият се качва, за да може да стои наравно с мен на кухненския плот. Някои от нещата, с които 18-месечното ви дете може да помага са: сипване на продуктите в купа, тенджера или каквото друго използвате; бъркане на яйца и всякакви видове смеси за палачинки, кексове, мъфини и т.н.; забърсване на плота; рязане на меки плодове (с детско пластмасово ножче или нож за масло!); добавяне на подправки (щипка сол, например) и каквото друго ви хрумне, че е подходящо и безопасно за вашето дете.
- Да се приготвя за баня
У дома това включва взимане и поставяне на хавлията в банята, събуване на пантофки/чорапки и поставяне на подложка против хлъзгане във ваната. Повечето деца обичат да се къпят и предполагам, че с удоволствие ще се научат да се подготвят за баня доколкото могат.
- Да включва и изключва лампата
Ако детето ви стига ключа за лампите, не се колебайте да го научите кога и как да го използва.
- Да си носи якенцето или друга връхна дреха
Ако се разхождате навън и сте взели връхна дреха за детето, от която обаче няма нужда, предложете му да си я носи само (в случай, че не играе в момента). Така хем се чувства като голям човек наравно с вас, хем се научава, че мама не е длъжна да мъкне всичко на всеки.
- Да помага с покупките
Това включва поставяне на продуктите по местата им (в хладилника, в шкафа и т.н.). Добре преценете кое е подходящо за сортиране от детето ви и кое най-добре да приберете сами. Всякакви чупливи неща, шоколади и препарати най-добре пакетирайте в отделни торби, за които вие да имате грижа.
Обърнете внимание, че всяко дете е различно и по различен начин ще възприеме всяко едно от тези неща. Подходете с много търпение, разбиране и любов, а в миговете когато е трудно, просто си повтаряйте, че е за добро.
А вие какво още бихте допълнили към гореизброените неща? Може да споделите с нас в коментарите под темата или на Facebook страницата на „Мама у дома“.
[…] НА КАКВО ДА НАУЧИМ 18-МЕСЕЧНОТО СИ ДЕТЕ […]