Предполагам, че с всички деца е така, но моето почти не се отлепва от вратата, крещейки „татам нанам“, което е еквивалента на „искам навън“, „хайде навън“, „навън, навън!“ или каквото и да е, но да е „навън!“. Чуя ли я тази мантра знам, че съм го закъсала. Изпуснала съм момента, в който да го разсея още малко, че да мога да довърша манджата, да доизбърша праха, да простра прането или каквато още там дейност съм започнала. „Татам нанам“ обикновено вещае само неприятности освен, разбира се, в случаите, в които бива последвано от моментално изпълнение на командата и излизане навън. Дори при най-доброто ми желание обаче, такива случаи са рядкост. Най-малкото, преди „татам нанам“ трябва да се облечем, да нарежем някакъв плод (защото моят човек винаги огладнява по време на разходка), да стегнем чантата с каквото още ни е необходимо и едва тогава да излезем през вратата. Случаите, в които успявам да изпреваря трогателните и понякога полу-плачливи крясъци за навън са рядкост.
В тази тема ще се спра на онези случаи, в които „татам нанам“ не може да бъде изпълнено поради ред причини, с които вярвам, че всяка майка е запозната: трябва да се сготви вечеря, да се почисти пода, да се посрещнат гости, да си вземем душ… и т.н., и т.н. У дома графикът за излизанията е сутрешен и следобеден. Лятото обаче, поради големите горещини, следобедният час се превръща във вечерен, което означава, че често се налага да търся начини да преодолея копнежа по „татам нанам“ още преди да е възникнал.
Преди няколко дни например, освен, че не можахме да излезем в обичайния час, се забавих и допълнително с вечерята. Малкият вече беше луднал в кухнята и реално имах две опции пред себе си: да го заставя да гледа детски докато аз приключа или да измисля начин да го забавлявам докато режа тиквички и картофи. Тъй като се старая да избягвам допълнителната доза детски (той гледа достатъчно и без това), реших, че ще се спра на втората опция.
И направихме купон…
Отворих YouTube, написах „Happy music“ в търсачката, пуснах playlist-а, който съвпадаше с моите музикални предпочитания и усилих толкова, колкото ми позволяваше телефона. Всичко това, разбира се, съпроводено с широка усмивка и реплики от сорта на „Чакай да видиш сега какъв купон ще си спретнем“ „Леле, колко ще е веселоооооооооо“ и т.н. С две думи – правя се на маймуна докато намеря и пусна песните. Пък и след това! Самата музика забавлява детето около 2-3 минути максимум, което означава, че мама трябва да държи първенство по подгряване на настроението с шеметни провиквания, подсвиквания, аху-иху, смешни физиономии и забавни танци. Шантава работа, ама действа!:) Не само, че малкият се забавлява неистово, ами и аз съм се нахилила до ушите и честно казано, никак не ми е зле 😀 Една такава непредвидена щура терапия за разпускане от постоянно натрупващото се напрежение.
Много се радвам, че се спрях на това купонджийско решение, защото то определено повдигна духа и на двама ни, като същевременно се осъществи и някакво своеобразно quality time помежду ни, което всички знаем колко е ценно. Даже когато приключих с вечерята и вече можех да подходя сериозно към „татам нанам“, се оказа, че моят човек напълно е забравил за това и едва ли не трябваше да го увещавам да излезем навън.
Та, следващия път когато изпаднете в ситуация, в която по една или друга причина не можете да отговорите на неистовия копнеж на детето ви по външния свят (или по нещо друго), опитайте да си устроите едно такова малко празненство. Дори и да не сте настроени на купонджийска вълна, и това ще стане. Само пуснете музиката, която харесвате и се отдайте на по детски безгрижна веселба. 🙂
А ако разполагате с други life/mom/happy kid hacks, моля, споделете ги в коментарите под темата или на Фейсбук страницата на „Мама у дома“. Уверявам ви, че ще внесете голяма доза щастие, спокойствие или поне надежда в живота на много майки;)
Вашият коментар