Или аз съм свидетел само на лоши примери, или на все повече майки им става невъзможно трудно да избегнат зарибяващото влияние, което днешната модерна техника оказва върху децата ни. В частност – това на телефона-бавачка. Прибегне ли веднъж човек до неговите услуги, след това става мнооооооого много трудно да се отърве (ако въобще!). И аз, като една типична „млада майка“, прегрешавам редовно в това отношение.
Ето един типичен сценарий:
Седнем на ресторант, малкият мрънка, кисели се, вика, търчи наоколо…. но всичко това се оправя мигновено, като с магическа пръчка, в момента, в който извадя телефона и пусна така желаното детско филмче. Настъпва едно блажено спокойствие, по време на което с мъжът ми успяваме да разменим 2-3 приказки, да хапнем нормално и да „отдъхнем малко“ (всеки от своето си ежедневие). Дори детето се нахранва добре. Какво повече може да желае човек?! Следващия път – същият сценарий!
Да, но гузната съвест на мама е нещо много страшно. И аз, като всяка майка, искам най-доброто за детето си, а както всички знаем, телефоните далеч не спадат към тази категория. От известно време експериментирам с начини да намаля използването на телефона като бавачка. Един от тях е тази „раничка на спокойствието“, която грабвам с нас всеки път когато излизаме на ресторант без детски кът или когато отиваме на гости, на което знам, че ще му е скучно.
Един от най-успешните моменти беше веднъж когато бяхме на гости на едни познати. Те също имат дете, малко по-голямо от моето, но то упорито не желаеше да играе с моя син и правеше всичко възможно да го накара да се чувства зле. За щастие, се бях сетила да взема, за всеки случай, тази раничка с „малки съкровища“. Самият той, по едно време, ме помоли да му я отворя и започна да си играе с нещата вътре. Така спасихме едно гости, което заплашваше да се превърне в драматична сага.
Ако и вие сте в моята ситуация и хем ви се ще да елиминирате телефона от ежедневието на детето, хем не намирате сили и нерви за това, може да опитате да пакетирате и вие една подобна раничка с неща, които да забавляват детето поне за 10-15 минути. Ако не разполагате с раничка, може да обособите някакъв свой голям несесер или нещо друго, което детето да знае, че е пълно със забавни неща, с които може да си играе при „специални“ случаи. 🙂
Ето какво има в нашата раничка:
- малка книжка
- пастели и картинки за оцветяване
- 2-3 колички
- тефтерче
- маркер
- стикери
- цветни пръчици с велкро лепенки
- фигурки
- 5-6 разноцветни блокчета от Лего
- лепящи листчета
- малка занимателна играчка
- нещо вкусно за ядене (това го добавям в последния момент според зависи с какво разполагаме вкъщи)
А ето я как изглежда и напълнена:
Това са само няколко идеи за неща, които можете да пакетирате. Разбира се, всяко дете е различно и се вълнува от различни неща. Вие най-добре познавате своето дете и знаете какво би му било интересно. Експериментирайте смело и не се предавайте!
А ако детето ви е все още мъничко и не ви се е налагало да прибягвате никога до телефона-бавачка, моят съвет е – не го правете! Действа малко като шоколада – опита ли веднъж, иска още и още, и още…
Откровена бележка: Хич не ми се ще да го кажа, но ако детето ви е свикнало да гледа детски на телефона (когато сте на ресторант или на гости, например), не очаквайте, че изведнъж ще се откаже от тази своя привилегия. Поне моят син е много последователен в това отношение. Но вярвам, че с постоянство и упоритост стават дори подобни чудеса. 🙂
Успех!
Вашият коментар