В първата тема от тази кратка поредица ви споделих своите желания и притеснения относно изграждането на здраво, щастливо и сплотено семейство. Споделих ви също кои са трите стълба на устойчива семейна идентичност, които научих от един страхотен уебинар на Power of Moms. Също така ви обещах, че ще се спра по-подробно върху всеки един от тези три стълба, за да може всяка от вас да намери начин, по който да ги приложи в своето семейство.
Днес ще се спра върху първия от тях, а именно – семейната правна система (структура).
Самото понятие правна (или легална) система внася чувство за внимание и отговорност. Това е системата, която регламентира правилата у дома: какво може, какво не може и какви са последствията от нейното неспазване.
Как да създадем семейна правна система?
Създаването на семейна правна система може да бъде най-успешното или най-безуспешното нещо, което сте инициирали. Нейната цел е да ви помогне в поддържането на реда и дисциплината у дома. За да функционира по възможно най-ефективен начин, всички трябва да са добре запознати със семейните правила, да са съгласни с тях, да разбират защо те са необходими и да са наясно с последствията от тяхното неспазване.
За да създадете успешна семейна правна система:
- Съберете всички членове на семейството заедно (родители + деца). Важно е всички да присъстват и да вземат участие, за да са хем достатъчно добре запознати със системата, хем да се чувстват отговорни и въвлечени в нейното изграждане и спазване.
- Нека всяко едно от децата да сподели какви според него би следвало да бъдат правилата вкъщи. Записвайте всяко предложение и се опитайте да ги подтикнете и насочите да мислят в различни насоки (например – уважение и послушание, ред, чистота, разбирателство и т.н.)
- След като всеки е дал своите предложения, групирайте (отново заедно) отговорите в няколко големи групи (напр. „да не се удряме един друг“ – в група „разбирателство“, „да си прибираме играчките“ – в група „ред и чистота“ и т.н.) Постарайте се да се вместите в не повече от 5 основни обединяващи групи. Нека те да са кратки, точни и ясни за всички. Това са вашите семейни правила – вашата семейната правна система.
- Помогнете на децата си да посочат и какви би следвало да бъдат последствията от неспазването на правилата. За всяко едно от основните правила изберете последствие, с което всички да са съгласни.
- Принтирайте или напишете на ръка правилата и ги закачете на място, което да е видно за всички (напр. – на хладилника).
- Забавлявайте се докато изграждате своята правна система. Нека това не се превръща в досадно събрание за решаване на неразрешими въпроси. Поддържайте атмосферата ведра и игрова, за да могат децата ви да се отпуснат и да сътрудничат не само за изграждането й, но и да следят за нейното ежедневно спазване.
Когато имате правилата принтирани и залепени на видно за всички място, ще можете много по-лесно да ги прилагате, тъй като няма да се налага всеки път да обяснявате отново и отново какво трябва и какво не трябва да се прави. Достатъчно е да им посочите листа и да им напомните за системата, която самите те са ви помогнали да установите. Когато нещо е „черно на бяло“ и в неговото изграждане са участвали всички, то има много по-голяма тежест отколкото стотиците повторения от наша страна, че „не, не бива да правиш еди-какво-си, защото…“
За какво да внимаваме в изграждането на семейна правна система?
За да бъде вашата семейна правна система успешна и функционална е необходимо да внимавате за следните три неща:
- Твърде малко правила. Ако се ограничите само в 1-2 неща, това може да доведе след себе си липса на яснота в очакванията, които имате към децата.
- Твърде много правила. Наличието на твърде много точки и подточки, от своя страна, също може да доведе до объркване и усещане за липса на каквато и да било свобода. Според мен това е нещо, за което трябва много да внимаваме. Като родители понякога забравяме, че децата са си деца и проявяваме склонност да изискваме от тях неща, които дори самите ние не вършим постоянно.
- Неясни правила. Всяко едно от правилата трябва да бъде много добре обяснено и да сте сигурни, че е разбрано добре от всички членове на семейството. Така ще си спестите реплики от рода на „Не е честно!“ и други подобни, към които децата имат навика да прибягват.
За да бъде вашата семейна правна система успешна и функционална, най-добре се фокусирайте върху 5 основни правила, изразени по позитивен начин. Т.е. – вместо да напишете „не разхвърляме у дома“, можете да напишете „пазим дома чист и подреден“ или на кратко – „ред и чистота“; вместо „не се удряме помежду си“ – „разбирателство“ и т.н.
За да се спазват правилата у дома, е необходимо те да се прилагат винаги когато е необходимо. Ако децата ви видят, че понякога им се „разминава“ когато престъпят някое правило, те ще възприемат това като опция и реномето на легалната ви система ще рухне.
Вероятно вече забелязахте, че „правилата“ са много пряко свързани с дисциплината и основните ценности, на които искаме да научим децата си: доброта, уважение, ред, разбирателство, съпричастност и т.н.
Може би вече прилагате нещо подобно във вашия дом? Използвайте коментарите под темата, за да споделите успешни и безуспешни дисциплиниращи практики, които биха били от полза на майките, на които им предстои да се сблъскат с характера и упоритостта на своите мъници. 🙂
Прочетете още:
НА КАКВО ДА НАУЧИМ 18-МЕСЕЧНОТО СИ ДЕТЕ
10 НАЧИНА ДА СЕ СПРАВИМ С НЕРВНИЯ СРИВ ПРИ ДЕЦАТА
ЕЖЕДНЕВИЕТО НА ЕДНА МАЙКА: ПРЕТЕНЦИИ, КРИТИКА, НЕДОВОЛНИ
Прекраско, колко голямо смяташ, че трябва да е детето, за да влезе в това събрание? Аз лично не бих поверила на 3 годишно решението какви да са правилата вкъщи, най-малкото тези правила вече трябва да съществуват така или иначе. Аз лично, когато бях на 3 вероятно щях да настоявам огромна част от нашата правна система да бъде, че ядем десерт по всяко време 😉
Привет, Арнет! Много хубав въпрос. Мисля, че всяко дете, без значение от неговата възраст, ще се опита да пробута своите интереси (десерт, телевизия, компютърни игри и т.н.) 🙂 Точно затова е важно да се уточни за какво точно сте се събрали: да фиксирате „правилата“ у дома, които така или иначе вече прилагате по един или друг начин. Или иначе казано – да определите с какво се гордее (в хубавия смисъл) вашето семейство, на какво държите, в какво вярвате. Дори да е 3-годишно, детето е наясно с много от тези неща. Целта е да си ги припомните заедно и да ги запишете. Може, например, да изберете по една дума за всяко правило, да очертаете буквите на един лист с маркер и да му дадете да ги оцвети в различни цветове. Ако пък разполагате със стикери, може да му дадете да избере подходящ стикер за всяко правило и да го залепи до него. По-пълноценно участие може да се очаква от деца, навършили 5 годинки, но нека това не ви спира да опитате с вашето 3-годишно дете. Просто леко ще промените подхода, адаптирайки се към неговите възможности. Важно е да помните, че най-основната цел на всяка една от системите, за които пиша в „Семейството като институция“, е да действа сплотяващо. Когато разговаряте помежду си, споделяте и всеки е наясно с очакванията на другия и последствията от определени постъпки, изграждате здрави семейни устои, на които и вие, и вашите деца, могат да разчитат.