Ден след ден прекарваме с едни и същи хора. В повечето случаи това са нашите близки – семейството, към което сме се стремили, за което сме мечтали и в което сме вложили немалко усилия.
В един момент обаче…
… осъзнаваме, че дните си минават, времето си тече, децата растат, а ние сякаш някъде, в някакъв момент, сме се пуснали по течението на ежедневието и сме пропуснали да направим толкова много неща, за които сме мечтали толкова много време.
Точно по тази тема си говорих наскоро с една приятелка и достигнахме до заключението, че колкото и да сме натоварени, колкото и времето да ни ограничава, колкото и обстоятелствата да не съвпадат с това, което сме си представяли, трябва да се стремим да се радваме, оценяваме и използваме по градивен начин времето, което прекарваме със семействата си. Защото то и без това е толкова малко… че не бива да допускаме външни обстоятелства да помрачават радостта и възможностите, които имаме когато сме заедно.
Опасявам се, че в някакъв момент започваме да приемаме нашите семейства като даденост и даже – като още едно нещо, за което трябва да се погрижим. Звучи жестоко, но лично на мен ми се е случвало да гледам на неща, за които съм си мечтала години наред като на тежко задължение, което чака да бъде изпълнено. Първите две неща, които ми хрумват като пример са готвенето и ежедневните разходки. Не мога да ви опиша колко пъти съм мечтала да приготвям вечеря за семейството си и да се забавлявам от сърце по време на разходките ни заедно……… а в един момент те изведнъж са се превърнали в нещо, което ме натоварва както психически, така и физически.
Запитах се: Искам ли да живея така? Искам ли децата ми да израснат и аз да съм пропуснала да им дам усмивките, за които съм мечтала? Искам ли да се фокусирам върху рутината или върху възможностите, които ни предлага всеки нов ден? Искам ли да съм изморена и отегчена майка или искам да се наслаждавам и радвам от сърце както на хубавите, така и на малко по-напрегнатите моменти?
Запитах се: Какво искам да дам на децата си? Какви спомени искам да им оставя? Какви представи за бъдещето искам да им изградя?
И разбрах, че нещо трябва да се промени. Веднага!
За щастие, децата ми са още малки и имам възможност да поправя нагласите си по начин, който да се отрази благоприятно върху всички членове на семейството.
Наскоро слушах един уебинар на Power of Moms, в който казаха нещо, което мигновено се отпечата в съзнанието ми и предполагам, че ще си остане там завинаги.
Семейството е своеобразна институция.
И като всяка институция се нуждае от определена структура и организация, за да функционира и да се развива по възможно най-добрия начин.
Това е нещо, което смятам, че би било от полза на много семейства. Моето – включително! Тази структура и организация се разделя основно на три вида: легална, икономическа и културна.
Легалната структура обхваща всичко, свързано с реда и дисциплината у дома. Това са правилата на семейството и последствията от тяхното неспазване.
Икономическата структура обхваща финансите и разпределението на труда и задълженията на всеки член на семейството.
Културната структура е всичко онова, което семейството споделя заедно: ценности, специални празници и събития, вътре-семейни игри и забавления. Това е нещото, което прави възможно функционирането на останалите две структури; нещото, което изгражда чувството за принадлежност и което крепи всичко заедно.
И най-важното – всички членове на семейството (родители + деца) участват в изграждането на тези три основни стълба на семейна идентичност.
В следващите ми публикации ще се спра по-подробно върху всяка една от тези структури, начините, по които се изграждат и по които биха могли да бъдат максимално полезни в ежедневния ни семеен живот.
Още едно нещо, което съвсем бегло бих искала да спомена в тази тема е приемствеността. Понякога не си даваме сметка, че освен, че възпитаваме и отглеждаме децата си, ние ги снабдяваме с опит и преживявания, които те на свой ред ще предадат на своите деца; те, от своя страна – на своите и т.н., и т.н. Времето, което прекарваме като семейство и най-вече – начинът, по който го прекарваме – са нещо, което ще се предаде на поколенията след нас.
Това отваря една интересна перспектива към нещата, нали? 🙂
Оказва се, че нашата роля, като родители, е твърде меко казано отговорна. Ние нямаме за цел само да възпитаме добри и послушни деца, които да се държат добре и да носят шестици вкъщи. Ние имаме за цел да създадем семейни ценности и традиции; да оформим чувство за принадлежност и отговорност; да сме модел за подражание и източник на доверие; да сме орган на реда, но и на справедливостта; да възпитаваме, но и да се забавляваме;
и да вярваме, вярваме, вярваме в своите деца и нещата, на които те са способни, за да не се съмняват никога в нашата подкрепа и да знаят, че домът е мястото, в което винаги ще я намерят!
И всичко това – подплатено с много любов, разбира се!
Ще се радвам да чуя и вашето мнение по въпроса.
В последващи публикации ще се спра по-подробно върху нещата, които засегнах днес, защото вярвам, че биха били от полза на много майки, които желаят да изградят здрави и устойчиви семейства по начин, който да се оцени и запомни от техните деца.
ПРОЧЕТЕТЕ ОЩЕ:
Семейството като институция (Част 2) – Как да изградим семейна правна система
Семейството като институция (Част 3) – Как да изградим семейна икономическа система
Семейството като институция (Част 4) – Как да изградим семейна културна система
Кога и защо да се вслушваме в мъжа си
[…] първата тема от тази кратка поредица ви споделих своите желания и […]