Тбилиси, Грузия

Както ви споделих в „Любимите 5“, миналата седмица бяхме на пътешествие в Грузия. Това се оказа една много красива и оживена страна, в която зад всеки ъгъл се крие атракция, а над всеки хълм се извисява кула, църква или манастир. Определено съжалихме, че не предвидихме повече от два дни, които да прекараме там (+още два, които прекарахме основно в път).

Няколко уводни думи…

До Грузия пътувахме с кола от Баку, Азербайджан, където живеем в момента. Пътят е магистрала и се взима за около 6-7 часа, зависи колко пъти се спира. На нас ни се наложи да спрем 3 пъти за по около 20-ина минути, тъй като малкият имаше нужда да се разтъпче (не е лесно да прекараш 6 часа вързан за стол без почти никаква опция да мръднеш). Може би щяхме да минем и само с 2 спирания, но малкият реши да си устрои диво парти с едно пюре, което му бях дала, а това изискваше основно почистване, преобличане и т.н. Но като цяло пътувахме супер! 🙂

Също така успяхме да си намерим приличен хотел за прилична цена. Бяхме отседнали в х-л „Primavera“, три нощувки + закуска (+басейн и фитнес) – 250 евро (за двама възрастни). Стаята не беше много голяма, но беше достатъчна. Закуската си беше супер! Ако ходим пак, най-вероятно отново бихме отседнали там.

Първото нещо, което ми направи огромно впечатление в Тбилиси бяха безброй многото туристи, които циркулираха навсякъде. След като си живял една година в Баку, където шансът да срещнеш турист е изключително малък, озовавайки се изведнъж в самия пъп на Тбилиси си е истински шок! Пълни заведения, музика, шумотевица, светлинки… Сякаш си на Златни пясъци през лятото! Когато обаче шокът премине (и се наспиш хубаво след дългия път), чудесата на Грузия постепенно започват да се разкриват пред теб с пълна сила.

В тази тема няма да ви занимавам с история на града и неговите забележителности, тъй като това са неща, които може да прочетете навсякъде в Интернет. Много ми се ще обаче да споделя с вас впечатленията и усещанията, с които останахме, както и части от града и неговите околности, които видяхме и запечатахме чрез фотоапарата.

След като минахме границата и влезнахме в Грузия, около нас се ширнаха такива идилични зелени полета с хълмчета и тук-там пасящи стада, че човек има чувството, че е влезнал в Windows-а на компютъра. И така до самия Тбилиси, който е на около 60 км. от границата.

Почти няма сграда из централната част на града, която да не те пленява със своята архитектура, кипри балкончета и зелени (от бръшлян) стени. Почти във всяка една от тях се крие малко ресторантче, арт кафе или галерия.

Мостът „Мира“ или както ние му казваме – Стъкленият мост, свързва стария град с по-новите му части. Това, което самата аз не знаех и току-що случайно прочетох в Интернет* е, че мостът разполага със специална осветителна система, чрез която на „всеки час, 30 000 лампички изпращат съобщение чрез Морзовата азбука, което се вижда на парапетите на моста. То е изобразено с имената на елементи от Менделеевата таблица, от които се състои човешкото тяло. Строежът на „Мира“ често е сравняван със строителството на Айфеловата кула по мащаб.“* И като си помисля, че ние му отделихме само няколко минути и то на тръгване… Нищо, следващия път – повече!:)

Историческият квартал „Метехи“ – едно от най-старите населени места в Тбилиси. Статуята е на основателя на града – Вахтанг Горгасали.

Крепостта „Нарикала“, до която може да се отиде с лифт от центъра на града.

Изглед от крепостта „Нарикала“.

Отново изглед от „Нарикала“, но този път в обратна посока.

Статуята на Майка Грузия.

И в цял размер:)

Изглед към града.

Разбира се, навсякъде е пълно със сувенири:)

Грузия е идеалното място да си направите снимка с паун. Даже два! 🙂

Едно от най-вървежните заведения в стария град. Във всяка част от деня гъмжи от народ! Е, успяхме и ние да се вредим да обядваме там веднъж. Хубаво беше:)

Катедралата „Света Троица“ – най-голямото религиозно здание в Кавказ. Следващите няколко снимки също са от Катедралата и площите около нея.

И завършвам с няколко забавни снимки от увеселителния парк „Мтацминда“ (на мен ми става весело дори само като се опитам да му произнеса името на глас), разположен на самия връх над Тбилиси (до там се стига само с фуникуляра).

Искрено пожелавам на всеки един от вас да успее лично да се наслади на Тбилиси и Грузия като цяло. Ако имате въпроси относно пътуването, хотела или нещо друго, с което смятате, че бих ви била полезна, не се колебайте да се свържете с мен чрез коментарите под темата или на e-mail: mamaudoma@gmail.com.

Ще се радвам да споделите и своите грузински впечатления! 🙂

*“Най-невероятните мостове в света“, Камара на архитектите в България