Летни приключения по Пътя на коприната

(Прочетете част първа от нашия пътепис – ТУК)

На следващия ден потеглихме към втората спирка от нашето пътешествие – град Мингечевир. Този град се оказа най – голямата изненада за нас. Включихме го в пътуването основно за да кажем, че сме били и там, макар и да не е от най-известните азербайджански градове. Гянджа, Гябаля, Лянкаран, Губа, Шеки – това са градове, които всеки чужденец тук е чувал. Но Мингечевир стои малко по-настрани. Абсолютно незаслужено, както се оказа! Този град трябва да е в челната тройка!

Огромна река пресича живописния град. Това е река Кюра, която извира в Турция, преминава през цяла Грузия, включително през столицата Тбилиси, където придава особено красивия облик на този град за който вече сме писали (ето ТУК), прекосява цял Азербайджан и се влива в Каспийско море. И навсякъде, където минава, тази река ражда живот. Дала го е и тук.

Въпреки че самият Мингечевир е сравнително нов като град, (възникнал в подобен на този си вид през 50-те години на миналия век), по тези места има много древни поселения и територията също е била част от Пътя на коприната.

(Всички снимки, използвани в публикацията са наши. Маркирани са с името на друг наш сайт, който е в процес на разработка.)

Днес градът предлага много забавления за цялото семейство – разходка с корабче по реката, за еквивалента на 25 евро цента, каране с бясна скорост с моторна лодка – истински Power Boat, плажуване на огромния мингечевирски язовир (наистина е огромен по размер; погледнат от близките хълмове успява да наподоби малко море по -добре, отколкото някое малко море би успяло), вечерни разходки по брега на реката, вечери в малките китни ресторантчета по брега, буквално над самата река, докато се наслаждаваш на плаващите десетки корабчета и прелитащите ниско над вълните моторници…. Всичко това го има и е реално. И да, познахте, ние също се возихме на моторна лодка, барабар с бебето. Водачът (в този случай дали се нарича капитан?) се постара забавлението да е пълно. Така скачаше по вълните, че се опасявах някоя по-леко закрепена пломба да не хвръкне в реката. Ще вземе да задави някоя по-непредпазлива риба, не за друго… Минахме и под ято (?!) прилепи, които бяха толкова много и така надълго, че в тъмното (беше привечер) ги помислихме за нещо вързано над реката.

А храната… Рибата скача от реката право в чинията; салатите имат своеобразен местен вкус; месото и различните видове кебаб и шашлик – също; а пък за десерт – диня. И порцията не се състои от три сиромашки парченца, сгушили се плахо в чинийка пред клиента… Поръчаш ли диня тук, получаваш между една четвърт и половин диня (от големите), добре охладена и готова да я хруснеш. Всичко това завършва с приятното усещане когато ти донесат сметката и видиш, че трима души (и едно бебе, ама айде, то още не консумира такива неща) са се навечеряли здравата за около 10 евро. Ммм, пак ще трябва да се иде в този Мингечевир, няма как… 🙂

Последният град в своеобразната ни програма този месец беше град Шеки. Много има какво да се каже за този живописен град. Той е основан преди хилядолетия, като през годините често се е променял и обновявал, запазвайки се все така интересен и пълен с живот. Заобиколен от впечатляващи планински масиви, този град е бил най-големият на територията на Кавказка Албания (нямаща общо с днешната държава Албания и съществувала между II век пр. Хр. и VIII век сл. Хр.). Впоследствие тук са управлявали шекинските ханове през 18-ти век, чийто дворец и до ден днешен краси града и е основната туристическа атракция. За нас, българите, градът е интересен и с това, че е побратимен с българския град Габрово.

Интересна забележителност на града е албанската църква в село Киш, намиращо се на около 5 км. от града. До нея се стига само с джип или с лека кола (която няма да ви е жал да оставите в селото след като сте рискували да се качите до горе). Макар да е описана като функционирала през XII-XIII век сл. Хр., има историци, които твърдят, че е възникнала като постройка още през I век сл. Хр. и след това е достроявана и преустройвана. Пред двора на църквата има паметник на норвежкия изследовател Тур (Тор) Хейердал, който е идвал там – същият, който прекосява Тихия океан с тръстиковия си сал Кон-тики.

Теорията на Хейердал е, че според скандинавската митология бог Один идва от място, наречено Азер. В Уикипедия има не една статия по въпроса, разглеждаща подробно тази теория и самата история като такава, но, сещате се защо покойният Хейердал е идвал по тези места – човекът е вярвал в нещо.

Самият град е пълен с живописни улички и малки магазинчета за сувенири и лакомства. Заслужава внимание известната шекинска халва – много вкусно нещо, чиято рецепта не знам, но човек лесно може да прекали с нея… Друг специалитет е известното „шекинско пити”. Мда, това не е моето ядене. Съдържа бучки овнешка лой и някои хора го намират за много примамливо, но на мен просто не ми е по вкуса. Има кестени, нахут и като цяло не би било лошо ако се консумира правилно с подходящите напитки, нооо… Яде се предимно зимата, но в Шеки е целогодишно.

Много, много обичам азербайджанската кухня и я препоръчвам на всеки, но има две неща, които вече никога не бих ял – пити и т. нар. „Хаш”. Който е нещо като топла пача…

В града има няколко 4 и 5-звездни хотела, но ние решихме да подходим нетрадиционно и нощувахме в истински Керван Сарай. Според различни източници в града е имало осем такива, като два от тях – най-големите, са запазени и до днес. Долният в момента е в ремонт, но горният функционира и предлага нощувки. Не е анонсиран в Trip Advisor-а и вероятно затова имаше свободни места. Всички останали хотели бяха блокирани от туристи. А си заслужава да се види. Спейки в 200-годишен хотел, човек може да почувства как е било когато търговците и пътниците по Пътя на коприната са спирали в този ключов град и са нощували в Керван сарая.

Противно на очакванията ми, че подобна историческа забележителност ще изисква поне трицифрена сума за нощувка, реално 4-ма човека (ОК, единият е бебе, но все пак…) нощувахме за общо 30 евро. Приятна изненада. Да, условията в стаите са… предизвикателство, но само така може да се почувства реалната историческа атмосфера. Каква полза да нощуваш в тази сграда и да си в типична хотелска стая?! И въпреки това има и телевизия, и интернет. Йей!

Толкова по отношение на нашите августовски цунинЯ. Надявам се този некратък пътепис да ви е харесал и скоро да можем да напишем нов, от някоя друга екзотична дестинация!