Privacy & Cookies: This site uses cookies.
To find out more, as well as how to remove or block these, see here: Our Cookie Policy

Мама у дома

В търсене на баланс в ежедневието

  • Начало
  • За мен
  • У дома
  • В кухнята
  • В семейството
  • В ежедневието
  • По света
  • Мама блогър

„ЦунинЯ*” или летни приключения по Пътя на коприната (Част 2)

август 21, 2017 by Зорница Апостолова

(Прочетете част първа от нашия пътепис – ТУК)

На следващия ден потеглихме към втората спирка от нашето пътешествие – град Мингечевир. Този град се оказа най – голямата изненада за нас. Включихме го в пътуването основно за да кажем, че сме били и там, макар и да не е от най-известните азербайджански градове. Гянджа, Гябаля, Лянкаран, Губа, Шеки – това са градове, които всеки чужденец тук е чувал. Но Мингечевир стои малко по-настрани. Абсолютно незаслужено, както се оказа! Този град трябва да е в челната тройка!

Огромна река пресича живописния град. Това е река Кюра, която извира в Турция, преминава през цяла Грузия, включително през столицата Тбилиси, където придава особено красивия облик на този град за който вече сме писали (ето ТУК), прекосява цял Азербайджан и се влива в Каспийско море. И навсякъде, където минава, тази река ражда живот. Дала го е и тук.

Въпреки че самият Мингечевир е сравнително нов като град, (възникнал в подобен на този си вид през 50-те години на миналия век), по тези места има много древни поселения и територията също е била част от Пътя на коприната.

Мингечевир, Азербайджан

(Всички снимки, използвани в публикацията са наши. Маркирани са с името на друг наш сайт, който е в процес на разработка.)

Мингечевир, Азербайджан

Днес градът предлага много забавления за цялото семейство – разходка с корабче по реката, за еквивалента на 25 евро цента, каране с бясна скорост с моторна лодка – истински Power Boat, плажуване на огромния мингечевирски язовир (наистина е огромен по размер; погледнат от близките хълмове успява да наподоби малко море по -добре, отколкото някое малко море би успяло), вечерни разходки по брега на реката, вечери в малките китни ресторантчета по брега, буквално над самата река, докато се наслаждаваш на плаващите десетки корабчета и прелитащите ниско над вълните моторници…. Всичко това го има и е реално. И да, познахте, ние също се возихме на моторна лодка, барабар с бебето. Водачът (в този случай дали се нарича капитан?) се постара забавлението да е пълно. Така скачаше по вълните, че се опасявах някоя по-леко закрепена пломба да не хвръкне в реката. Ще вземе да задави някоя по-непредпазлива риба, не за друго… Минахме и под ято (?!) прилепи, които бяха толкова много и така надълго, че в тъмното (беше привечер) ги помислихме за нещо вързано  над реката.

река Кура, Азербайджан

А храната… Рибата скача от реката право в чинията; салатите имат своеобразен местен вкус; месото и различните видове кебаб и шашлик – също; а пък за десерт – диня. И порцията не се състои от три сиромашки парченца, сгушили се плахо в чинийка пред клиента… Поръчаш ли диня тук, получаваш между една четвърт и половин диня (от големите), добре охладена и готова да я хруснеш. Всичко това завършва с приятното усещане когато ти донесат сметката и видиш, че трима души (и едно бебе, ама айде, то още не консумира такива неща) са се навечеряли здравата за около 10 евро. Ммм, пак ще трябва да се иде в този Мингечевир, няма как… 🙂

Мингечевир, Азербайджан

Мингечевир, Азербайджан

Мингечевир, Азербайджан

Последният град в своеобразната ни програма този месец беше град Шеки. Много има какво да се каже за този живописен град. Той е основан преди хилядолетия, като през годините често се е променял и обновявал, запазвайки се все така интересен и пълен с живот. Заобиколен от впечатляващи планински масиви, този град е бил най-големият на територията на Кавказка Албания (нямаща общо с днешната държава Албания и съществувала между II век пр. Хр. и VIII век сл. Хр.). Впоследствие тук са управлявали шекинските ханове през 18-ти век, чийто дворец и до ден днешен краси града и е основната туристическа атракция. За нас, българите, градът е интересен и с това, че е побратимен с българския град Габрово.

Градската порта - Шеки, Азербайджан

Шекински дворец

Керван Сарай, Шеки, Азербайджан

Интересна забележителност на града е албанската църква в село Киш, намиращо се на около 5 км. от града. До нея се стига само с джип или с лека кола (която няма да ви е жал да оставите в селото след като сте рискували да се качите до горе). Макар да е описана като функционирала през XII-XIII век сл. Хр., има историци, които твърдят, че е възникнала като постройка още през I век сл. Хр. и след това е достроявана и преустройвана. Пред двора на църквата има паметник на норвежкия изследовател Тур (Тор) Хейердал, който е идвал там – същият, който прекосява Тихия океан с тръстиковия си сал Кон-тики.

Албанската църква, Киш, Шеки, Азербайджан

Албанска църква, с. Киш, Азербайджан

пътя до Албандката църква, Шеки, Азербайджан

Теорията на Хейердал е, че според скандинавската митология бог Один идва от място, наречено Азер. В Уикипедия има не една статия по въпроса, разглеждаща подробно тази теория и самата история като такава, но, сещате се защо покойният Хейердал е идвал по тези места – човекът е вярвал в нещо.

Самият град е пълен с живописни улички и малки магазинчета за сувенири и лакомства. Заслужава внимание известната шекинска халва – много вкусно нещо, чиято рецепта не знам, но човек лесно може да прекали с нея… Друг специалитет е известното „шекинско пити”. Мда, това не е моето ядене. Съдържа бучки овнешка лой и някои хора го намират за много примамливо, но на мен просто не ми е по вкуса. Има кестени, нахут и като цяло не би било лошо ако се консумира правилно с подходящите напитки, нооо… Яде се предимно зимата, но в Шеки е целогодишно.

Ресторант в Шеки

Много, много обичам азербайджанската кухня и я препоръчвам на всеки, но има две неща, които вече никога не бих ял – пити и т. нар. „Хаш”. Който е нещо като топла пача…

В града има няколко 4 и 5-звездни хотела, но ние решихме да подходим нетрадиционно и нощувахме в истински Керван Сарай. Според различни източници в града е имало осем такива, като два от тях – най-големите, са запазени и до днес. Долният в момента е в ремонт, но горният функционира и предлага нощувки. Не е анонсиран в Trip Advisor-а и вероятно затова имаше свободни места. Всички останали хотели бяха блокирани от туристи. А си заслужава да се види. Спейки в 200-годишен хотел, човек може да почувства как е било когато търговците и пътниците по Пътя на коприната са спирали в този ключов град и са нощували в Керван сарая.

Керван Сарай, Шеки, Азербайджан

Керван Сарай, Шеки, Азербайджан

Противно на очакванията ми, че подобна историческа забележителност ще изисква поне трицифрена сума за нощувка, реално 4-ма човека (ОК, единият е бебе, но все пак…) нощувахме за общо 30 евро. Приятна изненада. Да, условията в стаите са… предизвикателство, но само така може да се почувства реалната историческа атмосфера. Каква полза да нощуваш в тази сграда и да си в типична хотелска стая?! И въпреки това има и телевизия, и интернет. Йей!

Керван Сарай, Шеки, Азербайджан

Керван Сарай, Шеки, Азербайджан

Толкова по отношение на нашите августовски цунинЯ. Надявам се този некратък пътепис да ви е харесал и скоро да можем да напишем нов, от някоя друга екзотична дестинация!

Шеки, Азербайджан

Шеки, Азербайджан

ПРОЧЕТЕТЕ ОЩЕ:

„ЦунинЯ“ или летни приключения по Пътя на коприната – Част 1

Тбилиси, Грузия

Мцхета, Грузия

Гори и Уплисцихе, Грузия 


(Visited 295 times, 1 visits today)

Свързани

Filed Under: По света Tagged With: Азербайджан, по света, пътепис

« „ЦунинЯ*” или летни приключения по Пътя на коприната (Част 1)
Какво да сложим в чинията на детето »

Вашият коментар Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

„Мама у дома“ във Facebook

„Мама у дома“ във Facebook

Последни публикации

  • Бухтички – бърза рецепта
  • Бързи сиренки
  • Как да помогнем на детето да се научи да кара колело (без да си жертваме кръста в процеса)
  • Тайните на зеленчуковата (крем) супа
  • Адаптация в детската градина – как да си помогнем
Fox Book Cafe

Архив

Copyright © 2023 · Foodie Pro Theme by Shay Bocks · Built on the Genesis Framework · Powered by WordPress

We use cookies to ensure that we give you the best experience on our website. If you continue to use this site we will assume that you are happy with it.Ok