Privacy & Cookies: This site uses cookies.
To find out more, as well as how to remove or block these, see here: Our Cookie Policy

Мама у дома

В търсене на баланс в ежедневието

  • Начало
  • За мен
  • У дома
  • В кухнята
  • В семейството
  • В ежедневието
  • По света
  • Мама блогър

„ЦунинЯ*” или летни приключения по Пътя на коприната (Част 1)

август 18, 2017 by Зорница Апостолова

Миналата седмица си спретнахме набързо едно семейно пътуване из Азербайджан. Днешната тема-пътепис е написана от моя мъж, който се съгласи да я публикувам. Смятам, че се получи чудесно и мисля, че напълно заслужава да го насърчим да взима по-често участие в блога. 🙂

(*На първо място малко уточнение за това какво означава странната дума в заглавието.
Когато съобщихме на 3-годишния ни син, че ни предстои пътуване с много приключения, той възторжено възкликна: „ЦунинЯ?!”. Тази дума ни се стори толкова мила, че се превърна в мото на последвалото ни пътешествие, а и доста успешно го описа, както се оказа впоследствие.
Но, да започнем от начало….)

В средата на август ми се появи възможност да си взема отпуск и веднага се зароди идеята да посетим няколко красиви азербайджански града – Гябаля, Мингечевир и Шеки; всички – част от Пътя на коприната. Началото на пътешествието, за вече 4-членното ни семейство, започна седмица по-рано, когато стартирахме подготовката за него. Някои от нас направиха списък с най-нужните неща за пътуване, други от нас го изгубиха и се наложи някои от нас отново да тъпчат каквото се сетят в багажа непосредствено преди заминаването; някои направиха план-програма, актуализираха картата на GPS-а (голяма грешка!), сложиха необходимите координати, измиха колата…; други – приготвиха децата за път  и т.н.

И ето на! В първия ден от нашите летни цунинЯ станахме в ранни зори, заредени с оптимизъм и … както се случва винаги при нас, около пет часа по-късно, тръгнахме на път.

Важно уточнение: ако ще пътувате, като нас, из Азербайджан през август – запасете се с много вода, която, по възможност, пренасяйте в хладилна чанта или кутия. Ако ще пътувате с деца, препоръчително е да пътувате с голяма кола и да вземете всичкия възможен багаж за децата, който сметнете, че ще ви бъде необходим. 

Също така, имайте предвид, че с цел запазване на автентичния вид на доста от историческите забележителности, те се намират в труднодостъпни за обикновени автомобили места и пътят до тях често е такъв, какъвто е бил когато са функционирали.

В Азербайджан има много добре развита пътна мрежа, като например – главната магистрала Баку-Гянджа, продължаваща с първокласен път до Тбилиси, Грузия. Тя е толкова приятна за шофиране, че можете да й се насладите дори с практически залепен за земята болид на Формула 1. Но решите ли да излезете от пътя и да поемете към някоя историческа забележителност, скътана в хълмовете или планините, ви трябва джип. Не градски паркетник, а джип! Full–scale SUV! Разбира се, можете да потеглите и с обикновен седан, но наближавайки историческата забележителност, към която сте тръгнали, ще трябва да го оставите някъде на сянка в близкия град или село и да тръгнете по хълма пеш. Под палещите слънчеви лъчи, при 40-42 градуса през лятото. Няма шега, тук е топло. Тази година в Централна и Западна Европа също има подобни летни температури, но тук е така всяко лято.

Има възможност също и да се спазарите с някой местен човек, който ще ви закара със своя автомобил до там. Местните хора са много гостоприемни и любезни. Винаги отговарят с готовност на въпроси и дори да не знаете азербайджански, използвайки комбинация от ключови руски думи и жестове, можете да се разберете. Няма и да ви вземат скъпо. Тази опция не е подходяща за хора с деца, но е вариант за пътуващи двойки или групи. 

И така…

Първа спирка – град Шамахи.

Шамахи, Азербайджан

(Всички снимки, използвани в публикацията са наши. Маркирани са с името на друг наш сайт, който е в процес на разработка.)

Подобно на Баку, градът заема важно място на Пътя на коприната. Основните забележителности там, които искахме да посетим, са Джамията Джума (Петъчната джамия; в много градове има джамии с това име) и гробниците Йеди Гумбаз (Седемте купола). При най-голямото ни желание, не успяхме да посетим Йеди Гумбаз. Път до там няма, няма и табела накъде да поемем. GPS-ът показваше отклонения от главния път там, където такива нямаше. Куполите се виждат от главния път, но не става ясно веднага как се стига до тях. В крайна сметка, с питане, видяхме и пътя. Той обаче е предизвикателство, което нямахме време да поемем, въпреки че колата позволяваше. Просто е необходимо време, а ние донякъде бързахме, пътувайки с 3-годишно дете и 2-месечно бебе. Нищо, живот и здраве – next time!

Посетихме обаче Джамията Джума. Тя датира от XII век и наистина е много красива, въпреки че не успяхме да я снимаме при подходяща светлина. Правило във фотографията е да не се правят снимки навън по обяд при силно слънце, тъй като това е най-неподходящото време от гледна точка на светлина, сенки и детайли. После дори Фотошоп рядко може да помогне. Е, ние я снимахме тъкмо тогава, но пак се вижда колко е забележителна.

Shamahi, Azerbaijan

От Шамахи се отправихме към село Ивановка. Какво толкова забележително има в едно село, ще си кажете. Но има! Селото, с типично руско име, е основано през 19 век, когато група молокани, напуснали царска Русия се заселват тук. Молоканството е своеобразна църковна ерес, която не признава институцията на църквата и църковната йерархия. Те почитат Всевишния Бог и Христос. Има няколко версии откъде идва думата молокани. Основната е, че идва от руската дума „молоко” – мляко, което е било основната храна при техния пост, както и, че млякото е възприемано като най-чистата храна – първата храна, която човек опитва в живота си. По време на СССР колхозът на селото, ръководен от Михаил Никитин, е един от водещите в целия Съветски съюз.

село Ивановка, Азербайджан

село Ивановка, Азербайджан

село Ивановка, Азербайджан

След село Ивановка, се отправихме към град Гябаля – крайната цел на пътуването ни от първия ден. Пристигнахме доста по-късно, отколкото ни се искаше. Основен виновник за това се оказа не друг, а GPS-ът, който ни объркваше през цялото време, но тогава прекали. Поради факта, че създателите на картата са изпуснали да сложат една малка чертичка (11-километрово отклонение от главния път Шамахи-Гябаля), се наложи да изминем едни излишни 60 километра, мушнахме се в едно село, в което „пътят” се състоеше от разпилени камъни с остри ръбове и различна големина, връщахме се, въртяхме се, питахме и най-накрая намерихме отклонението. И уау! – то се оказа първокласен път сред тунел от дървесни корони, продължаващ 11 километра през живописни селца.

път в Азербайджан

Qafqaz Hotel Thermal & SPA

Добре дошли в хотел Кавказ Термал и СПА! Тук трябва да се дойде и да се постои по-дълго, наистина. Спокойствие сред природата, бял, (наистина бял, чист, чист, чист!) красив хотел, езерца, коне, СПА, минерална вода, идилия! За съжаление, в активния туристически сезон нямаше достатъчно места и бяхме само с една нощувка тук. Но трябва да се опита пак някой път, с надеждата да е още по-хубаво.

Qafqaz Hotel Thermal & SPA

Qafqaz Hotel Thermal & SPA

На следващия ден натоварихме багажа в колата и потеглихме да създадем малко радост в душата на сина ни, който се намъчи целия предишен ден на неудобното детско столче в колата. Какво може да зарадва едно малко дете в горещ летен ден (освен сладолед, бонбони, диня, сапунени мехурчета, самолети в небето, вертолети, крави на пътя, прехвърчащи над тревата калинки и т.н.)? Точно така – местният еквивалент на Дисниленд – Гябаленд!

Gabaland

Gabaland

Gabaland

Gabaland

Без да описваме твърде много отделните забавления в този голям парк, да кажем само, че това е задължително място ако сте в Гябаля с деца. Малки и големи – всички са тук. Особено вечер! Има забавления за всички възрастови групи деца. Особено през лятото, когато могат да се ползват и водните съоръжения. А докато децата играят, възрастните могат да радват очите си с околните пейзажи и гледки.

Gabaland, Azerbaijan

Gabaland, Azerbaijan

На следващия ден потеглихме към втората спирка от нашето пътешествие – град Мингечевир. Този град се оказа най-голямата изненада за нас. Включихме го в пътуването основно, за да кажем, че сме били и там, макар и да не е от най-известните азербайджански градове. Гянджа, Гябаля, Лянкаран, Губа, Шеки – това са градове, които всеки чужденец тук е чувал. Но Мингечевир стои малко по-настрани. Абсолютно незаслужено, както се оказа! Този град трябва да е в челната тройка!

(Следва продължение…)

ПРОЧЕТЕТЕ ОЩЕ:

Тбилиси, Грузия

Мцхета, Грузия

Гори и Уплисцихе, Грузия




(Visited 559 times, 3 visits today)

Свързани

Filed Under: По света Tagged With: Азербайджан, пътуване, Пътя на коприната

« Месец на празненства и веселия
„ЦунинЯ*” или летни приключения по Пътя на коприната (Част 2) »

Trackbacks

  1. Летни приключения по Пътя на коприната каза:
    август 21, 2017 в 4:36 pm

    […] (Прочетете част първа от нашия пътепис – ТУК) […]

    Отговор

Вашият коментар Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

„Мама у дома“ във Facebook

„Мама у дома“ във Facebook

Последни публикации

  • Бухтички – бърза рецепта
  • Бързи сиренки
  • Как да помогнем на детето да се научи да кара колело (без да си жертваме кръста в процеса)
  • Тайните на зеленчуковата (крем) супа
  • Адаптация в детската градина – как да си помогнем
Fox Book Cafe

Архив

Copyright © 2023 · Foodie Pro Theme by Shay Bocks · Built on the Genesis Framework · Powered by WordPress

We use cookies to ensure that we give you the best experience on our website. If you continue to use this site we will assume that you are happy with it.Ok