Миналата седмица си спретнахме набързо едно семейно пътуване из Азербайджан. Днешната тема-пътепис е написана от моя мъж, който се съгласи да я публикувам. Смятам, че се получи чудесно и мисля, че напълно заслужава да го насърчим да взима по-често участие в блога. 🙂
(*На първо място малко уточнение за това какво означава странната дума в заглавието.
Когато съобщихме на 3-годишния ни син, че ни предстои пътуване с много приключения, той възторжено възкликна: „ЦунинЯ?!”. Тази дума ни се стори толкова мила, че се превърна в мото на последвалото ни пътешествие, а и доста успешно го описа, както се оказа впоследствие.
Но, да започнем от начало….)
В средата на август ми се появи възможност да си взема отпуск и веднага се зароди идеята да посетим няколко красиви азербайджански града – Гябаля, Мингечевир и Шеки; всички – част от Пътя на коприната. Началото на пътешествието, за вече 4-членното ни семейство, започна седмица по-рано, когато стартирахме подготовката за него. Някои от нас направиха списък с най-нужните неща за пътуване, други от нас го изгубиха и се наложи някои от нас отново да тъпчат каквото се сетят в багажа непосредствено преди заминаването; някои направиха план-програма, актуализираха картата на GPS-а (голяма грешка!), сложиха необходимите координати, измиха колата…; други – приготвиха децата за път и т.н.
И ето на! В първия ден от нашите летни цунинЯ станахме в ранни зори, заредени с оптимизъм и … както се случва винаги при нас, около пет часа по-късно, тръгнахме на път.
Важно уточнение: ако ще пътувате, като нас, из Азербайджан през август – запасете се с много вода, която, по възможност, пренасяйте в хладилна чанта или кутия. Ако ще пътувате с деца, препоръчително е да пътувате с голяма кола и да вземете всичкия възможен багаж за децата, който сметнете, че ще ви бъде необходим.
Също така, имайте предвид, че с цел запазване на автентичния вид на доста от историческите забележителности, те се намират в труднодостъпни за обикновени автомобили места и пътят до тях често е такъв, какъвто е бил когато са функционирали.
В Азербайджан има много добре развита пътна мрежа, като например – главната магистрала Баку-Гянджа, продължаваща с първокласен път до Тбилиси, Грузия. Тя е толкова приятна за шофиране, че можете да й се насладите дори с практически залепен за земята болид на Формула 1. Но решите ли да излезете от пътя и да поемете към някоя историческа забележителност, скътана в хълмовете или планините, ви трябва джип. Не градски паркетник, а джип! Full–scale SUV! Разбира се, можете да потеглите и с обикновен седан, но наближавайки историческата забележителност, към която сте тръгнали, ще трябва да го оставите някъде на сянка в близкия град или село и да тръгнете по хълма пеш. Под палещите слънчеви лъчи, при 40-42 градуса през лятото. Няма шега, тук е топло. Тази година в Централна и Западна Европа също има подобни летни температури, но тук е така всяко лято.
Има възможност също и да се спазарите с някой местен човек, който ще ви закара със своя автомобил до там. Местните хора са много гостоприемни и любезни. Винаги отговарят с готовност на въпроси и дори да не знаете азербайджански, използвайки комбинация от ключови руски думи и жестове, можете да се разберете. Няма и да ви вземат скъпо. Тази опция не е подходяща за хора с деца, но е вариант за пътуващи двойки или групи.
И така…
Първа спирка – град Шамахи.
(Всички снимки, използвани в публикацията са наши. Маркирани са с името на друг наш сайт, който е в процес на разработка.)
Подобно на Баку, градът заема важно място на Пътя на коприната. Основните забележителности там, които искахме да посетим, са Джамията Джума (Петъчната джамия; в много градове има джамии с това име) и гробниците Йеди Гумбаз (Седемте купола). При най-голямото ни желание, не успяхме да посетим Йеди Гумбаз. Път до там няма, няма и табела накъде да поемем. GPS-ът показваше отклонения от главния път там, където такива нямаше. Куполите се виждат от главния път, но не става ясно веднага как се стига до тях. В крайна сметка, с питане, видяхме и пътя. Той обаче е предизвикателство, което нямахме време да поемем, въпреки че колата позволяваше. Просто е необходимо време, а ние донякъде бързахме, пътувайки с 3-годишно дете и 2-месечно бебе. Нищо, живот и здраве – next time!
Посетихме обаче Джамията Джума. Тя датира от XII век и наистина е много красива, въпреки че не успяхме да я снимаме при подходяща светлина. Правило във фотографията е да не се правят снимки навън по обяд при силно слънце, тъй като това е най-неподходящото време от гледна точка на светлина, сенки и детайли. После дори Фотошоп рядко може да помогне. Е, ние я снимахме тъкмо тогава, но пак се вижда колко е забележителна.
От Шамахи се отправихме към село Ивановка. Какво толкова забележително има в едно село, ще си кажете. Но има! Селото, с типично руско име, е основано през 19 век, когато група молокани, напуснали царска Русия се заселват тук. Молоканството е своеобразна църковна ерес, която не признава институцията на църквата и църковната йерархия. Те почитат Всевишния Бог и Христос. Има няколко версии откъде идва думата молокани. Основната е, че идва от руската дума „молоко” – мляко, което е било основната храна при техния пост, както и, че млякото е възприемано като най-чистата храна – първата храна, която човек опитва в живота си. По време на СССР колхозът на селото, ръководен от Михаил Никитин, е един от водещите в целия Съветски съюз.
След село Ивановка, се отправихме към град Гябаля – крайната цел на пътуването ни от първия ден. Пристигнахме доста по-късно, отколкото ни се искаше. Основен виновник за това се оказа не друг, а GPS-ът, който ни объркваше през цялото време, но тогава прекали. Поради факта, че създателите на картата са изпуснали да сложат една малка чертичка (11-километрово отклонение от главния път Шамахи-Гябаля), се наложи да изминем едни излишни 60 километра, мушнахме се в едно село, в което „пътят” се състоеше от разпилени камъни с остри ръбове и различна големина, връщахме се, въртяхме се, питахме и най-накрая намерихме отклонението. И уау! – то се оказа първокласен път сред тунел от дървесни корони, продължаващ 11 километра през живописни селца.
Добре дошли в хотел Кавказ Термал и СПА! Тук трябва да се дойде и да се постои по-дълго, наистина. Спокойствие сред природата, бял, (наистина бял, чист, чист, чист!) красив хотел, езерца, коне, СПА, минерална вода, идилия! За съжаление, в активния туристически сезон нямаше достатъчно места и бяхме само с една нощувка тук. Но трябва да се опита пак някой път, с надеждата да е още по-хубаво.
На следващия ден натоварихме багажа в колата и потеглихме да създадем малко радост в душата на сина ни, който се намъчи целия предишен ден на неудобното детско столче в колата. Какво може да зарадва едно малко дете в горещ летен ден (освен сладолед, бонбони, диня, сапунени мехурчета, самолети в небето, вертолети, крави на пътя, прехвърчащи над тревата калинки и т.н.)? Точно така – местният еквивалент на Дисниленд – Гябаленд!
Без да описваме твърде много отделните забавления в този голям парк, да кажем само, че това е задължително място ако сте в Гябаля с деца. Малки и големи – всички са тук. Особено вечер! Има забавления за всички възрастови групи деца. Особено през лятото, когато могат да се ползват и водните съоръжения. А докато децата играят, възрастните могат да радват очите си с околните пейзажи и гледки.
На следващия ден потеглихме към втората спирка от нашето пътешествие – град Мингечевир. Този град се оказа най-голямата изненада за нас. Включихме го в пътуването основно, за да кажем, че сме били и там, макар и да не е от най-известните азербайджански градове. Гянджа, Гябаля, Лянкаран, Губа, Шеки – това са градове, които всеки чужденец тук е чувал. Но Мингечевир стои малко по-настрани. Абсолютно незаслужено, както се оказа! Този град трябва да е в челната тройка!
(Следва продължение…)
ПРОЧЕТЕТЕ ОЩЕ:
[…] (Прочетете част първа от нашия пътепис – ТУК) […]