Колко често ви се случва детето ви да се „тръшне” на улицата, отказвайки да върви повече? Или пък още по-зле – да иска да върви в обратната посока? Синът ми е на година и половина и това е въпрос, на който ежедневно и многократно мога да дам положителен отговор:) Тъй като отдавна вече не излизаме с количка, за мен е важно детето ми да върви спокойно и послушно до мен в посоката, в която трябва да вървим. Това обаче далеч не винаги е така. Въпреки, че като цяло се разбираме (след безброй компромиси и отстъпки), всекидневно се случват моменти, когато упорито не сме на едно мнение и решението е или да се тръшнем и двамата на тротоара и да си седим там, или да го грабна на ръце и барабар с торбите от магазина да го замъкна вкъщи докато той ме рита и блъска през целия път. Уви, нито едно от тези решения не ми се нрави (въпреки че прибягвам и до тях от време на време). Ето защо започнах да търся начини, по които „с мека сила“ да мотивирам детето си да върви без да се тръшка, без да крещи и плаче и определено без да се налага да го нося на ръце.
За мен всяка разходка се разделя на три части: 1. когато излезем и тръгнем на някъде; 2, когато стигнем целта и времето прекарано там; 3. когато се прибираме към вкъщи. Предполагам, че повечето майки ще се съгласят с мен, че третата част с прибирането е най-тежка. Детето вече е изморено, гладно и иска всичко, което не може да получи. Затова днес реших да споделя с вас пет от нещата, до които прибягвам най-често когато се прибираме от някъде, за да може да не си разваляме взаимно хубавия ден:)
- Песнички
Да, мисля, че прекрачих бариерата на срама и вече ми е все тая кой ме чува и какво си мисли. Единственото, което искам е да се прибера без крясъци, рев, мрънкане и мъкнене на ръце. Затова пеем. (добре де, аз пея, Дудулин върви) 🙂 На нас най-добре ни се отразява песента за войниците („Ние сме войници, ще вървим напред…”). Изпробвайте няколко песни и веднага ще разберете коя от тях върши чудеса:) Гледам да прибягвам до песен веднага щом усетя, че детето се е поизморило и преди да започне на мрънка. Така си спестявам риска да изпусна златния момент, когато все още мога да избегна драмата.
- Стихчета
Никога не бих предположила, но това действа почти безотказно. Дори в тежки моменти на мрънкане и плач. Хубаво е да заложите на някое дълго стихче (колкото по-дълго – толкова по-добре), което сте чели заедно и е познато на детето. Аз засега използвам една приказка в стихотворна форма („Круглый кот”), която Дудулин много обича.
- Пръчици и листенца
Може и да не са пръчици и листенца. Важното е да има нещо в ръцете. Установила съм, че с пълни ръце се ходи по-добре:) Даже понякога когато бързаме сутрин му давам да вземе две дребни играчки (като части от конструктор, например), по една във всяка ръка, за да знам, че няма да се отклонява от пътя в търсене на нещо интересно, което да си грабне:)
- Солетки
Винаги. Задължително. В чантата ми трябва да има солети. За всеки случай. Това е най-умиротворяващата храна:) И отново – по една във всяка ръка. Аз обикновено чупя една солета на половина и ако има парченца сол, ги махам. Солетите вече спадат към по-тежката артилерия от помощни средства. Ползвам ги само когато са се изчерпали силите на предишните три идеи.
- Хора
Е, понякога просто каквото и да правим, нищо не помага. Тогава търся косвена чужда помощ. Как? Ами, влизам в магазин, например. Моят син е много срамежлив и винаги се смущава когато изведнъж попадне сред непознати. А когато тези непознати започнат да му се радват и да го пощипват, се превръща в най-сладкото послушно котенце (или поне престава да плаче и да се тръшка) 🙂 След това вече е забравил за драмата преди магазина и спокойно се прибираме вкъщи.
Тези пет идеи ми вършат чудесна работа всеки ден и се надявам да ви послужат и на вас. Разбира се, всяко дете е различно и се влияе от различни неща, така че може да се наложи да поекспериментирате малко в началото и да ги преиначите по начин, който да ви върши работа. Има дни, в които прибягвам до всичките пет едновременно (или едно след друго). Важното е крайният резултат да е едно сравнително спокойно дете, което послушно върви до мама.
А вие как мотивирате детето си да върви дори когато не иска? Ще се радвам да споделите в коментарите под темата. Сигурна съм, че ще има много майки, които ще са ви благодарни за това 🙂
И моята дъщеря върви на „Ние сме войници“, изобщо статията е 1:1 каквото правим и ние без солетите, не съм се сетила за тях 🙂
Наде, не прибягвай до тях ако можеш да го избегнеш. Аз за много дълго време му бях спряла всякакви солети, защото се пристрастява към тях и нон-стоп ги иска. Отскоро пак започнах да му давам и отново съм на път да му ги спра. Мойто дете не знае мяра когато става въпрос за солети:)