Неделя е и е време да си спомним всички хубави неща, които са ни се случили през седмица. Моята практика е да се фокусирам на 5 от тях и страшно много се радвам, че все повече хора се включат да споделят и своите „топ 5“ за седмицата. Някои от вас ми пишат на лични, други – във фейсбук, трети – в коментарите под темата, но без значение кой начин изберете, важното е да отчетем, да си спомним и да се насладим на малките големи сладости в ежедневието си:)
Февруари месец се изтърколи изневиделица. За мен това беше месец на пълен хаос (у дома, в главата ми и въобще… във всяко едно отношение). За настъпващия месец март си пожелавам повече организираност, постоянство и… свежест:) Вярвам, че настъпващата пролет значително ще ми помогне в това отношение. 🙂
Ето ги моите 5 любими неща от изминалата седмица:
Преди една или две седмици ви бях споделила как се опитвах да издиря една баба, която ми бяха казали, че продава такива цветя. Е, съвсем неочаквано преди няколко дни я намерих:) Ура!:)
Докато сме на темата за цветята… очевидно тези дребни нарцисчета са много популярни тук, защото ги има буквално навсякъде:) За да изглеждат още по-добре, решихме да купим тази вазичка, която е предназначена специално за тях – като си я купиш, ти я дават барабар с китките;)
Вече си имаме компания в парка. Една майка, с която се бяхме запознали преди няколко месеца, се зае с нелеката задача да си общуваме („нелека“, защото не мога да вържа две нормални изречения на руски) и да ни интегрира в една групичка от майки с малки деца, които се събират в парка всяка сутрин. Дудулин е във възторг! 🙂
Има дни, в които просто съм благоразположена към всичко. Дори към тази гречка, разпиляна и размазана не само по таблата на Дудулин, но и по пода, масата и дивана:) Потупвам се по рамото и си казвам „Явно много му е харесала! Пак ще му направя.“, извеждам го на разходка (въпреки, че по-скоро трябва да го вкарам в банята), а когато се приберем гречката е засъхнала добре и я обираме набързо с прахосмукачката. Нищо работа!:) За щастие беше такъв ден:) Но има и дни, в които една такава картинка е капката, която ми е необходима да развея бялото знаме и да обявя деня за приключен 😀
Не мога да ви опиша колко много пъти ми се е случвало (и продължава да ми се случва) да се опитвам да огрея всички. Въпреки това накрая пак има недоволни, а аз съм си скъсала нервите напразно. Истината е, че никой от нас не може да бъде всичко за всеки и колкото по-навреме го осъзнаем – толкова по-добре. На тази тема е и книгата, която започнах да чета тази седмица – The Best Yes на Lysa TerKeurst. Всичко, което съм чела от нея е толкова… съкровено и приятно, че ми иде да го прочета на един дъх. И както свикнах да правя напоследък, ще завърша тази седмица с един цитат от нея:
„… the acid of overactivity eats holes in our souls. And from those holes leaks the cry of the unfulfilled calling that never quite happened. We said yes to so much that we missed what I call our „Best Yes“ assignments – simply because we didn’t heed the warning of the whisperers within that subtle space.“ – Lysa Terkeurst, „The Best Yes“
Всеки един от нас има свое призвание. И въпреки, че не винаги е лесно да го идентифицираме, вътрешният ни глас винаги ни води в някаква посока. Това, което ние можем да направим, е да я следваме и да реализираме възможностите, които ни се предоставят. Когато обаче сме затрупани със задачи и изисквания, шумът на живота заглушава този вътрешен глас, оставяйки ни изтощени и изхабени от безразборните „да“-та, които сме изрекли. Затова нека не забравяме, че времето ни е ценно и да го напълним със също така ценни за нас неща. (за които впоследствие да си спомним в „любимите 5“) 🙂
Пожелавам ви седмица, през която да се насладите на изборите, които правите ежедневно!:)
Вашият коментар